Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгъновата Крепост на самотата бе също така начин да се справя с болката от отхвърлянето и разочарованието, включително разочарованието от себе си. В блажения втори брак с Нанси, която не настояваше за повече от това, което той може да предложи, неговата мъгла бе начин да запази идеалите си въпреки грешките си като баща и въпреки поведението на децата му, което не отговаряше на неговите идеали. Рейгън избра да вижда семейството си по хармоничния начин, по който му се искаше да изглежда, а не по начина, по който често изглеждаше в действителност.

В публичната сфера разсеяността на Рейгън е също толкова практична. Той си затваряше очите за моралните недостатъци на страната, която обича. Разфокусирането на погледа върху американската история бе начин да отблъсне атаките срещу нея през 60-те и да утвърди изконните ценности на нацията. Това, че не обръщаше внимание на смущаващата реалност, позволяваше на Рейгън да представя ясно и на висок глас своята версия за американската неповторимост, вярата си, че страната му е богоизбрана и имаща морално превъзходство. Рейгън откри, че неопределеността е и добра управленска техника. Задаваше най-общи указания и оставяше подробностите на други, така че си приписваше заслугите за свършената от други хора работа и смекчаваше вината си, когато плановете му удряха на камък. Не мисля, че Рейгън разстилаше мъглата си цинично, но мисля, че имаше значителен контрол върху нея, поне в по-ранните си години. Той можеше да изчезне в мъглата в трудни моменти и да се появи отново, когато условията са по-благоприятни. Има нещо особено мъчително в заболяването на Рейгън от алцхаймер. Той потъваше все по-дълбоко в умствения здрач, който беше най-голямата му защита срещу болезнените неща в живота.

Джон Едуард Рейгън, бащата на Роналд Рейгън, е роден през 1883 г. и е наричан Джак. Той е ирландски католик, което го прави „нещо като парий“ в техния протестантски град. Семейството се премества от ирландското графство Типърари в Западен Илинойс през 50-те години на XIX век и променя името си от О’Реган на Рейгън. Джак остава сирак на шестгодишна възраст, когато и двамата му родители умират от туберкулоза, а на 16 продава обувки в магазин във Фултън, Илинойс. Именно там развива умението си да разказва истории – „най-добрият разказвач, когото съм чувал“, както казва синът му – и пагубното увлечение по уискито.

Майката на Рейгън, Нел Клайд Уилсън Рейгън, е родена в намираща се недалеч оттам ферма. Роднините ѝ по бащина линия, семейство Уилсън, са шотландски протестанти, пристигнали в Илинойс, минавайки през Онтарио. След като баща ѝ бяга в Чикаго, Нел и шестимата ѝ по-големи братя и сестри са отгледани от родената им в Англия майка, която работи като домашна прислужница. Също като Джак, Нел не учи в гимназия. Двамата се женят през 1904 г. През 1908 г. Нел ражда първото им дете – Нийл. Второто, Роналд Уилсън Рейгън, е родено на 6 февруари 1911 г. в Тампико, Илинойс, в жилището над пекарната и бакалията, където баща му работи. Баща му казва, че приличал на дебел холандец и това му остава като траен прякор. Раждането е трудно за майката и докторът я съветва да няма повече деца.

Нийл е кръстен в католическа църква. Роналд не е. Има доказателства, че Нел преминава към католическата вяра в периода между ражданията на двамата ѝ синове. Кръстена е в църквата на „Учениците на Христос“ през 1910 г. и двамата ѝ синове като малки следват примера ѝ по свой собствен избор. „Учениците на Христос“ може да звучи на съвременния човек като някаква върла евангелистка секта, но това на практика е либерален от теологична гледна точка клон на по-голямата Християнска църква, която процъфтява в Средния запад преди и след Гражданската война. Последователите ѝ ценят високо разума и образованието, но спазват стриктен морален кодекс и са отявлени противници на алкохола. Кари Нейшън е неин последовател. Причини за преминаването на Нел към католическата вяра са както пиянстващият ѝ съпруг – ирландски католик, така и срещите с въздържатели в Тампико, на които ходи.

Първите театрални изяви на Холандеца са по сценарий на майка му. Това са постановки за обществото на въздържателите и са писани за нейната църква. Като нищо може да са били послания към Джак. Както си спомня Нийл, „понякога той не отваряше вратата с мрежата против насекоми, просто минаваше през нея“. Роналд си спомня положителните неща – че баща му е обичал обувки и е бил талантлив продавач, който може би е щял да има голям успех в някое друго време. Комбинацията от тежки икономически времена и алкохолизъм, казва той, е оставила баща му обезсърчен.