Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Разнородните драматични събития, съпътствали мандатите на американските президенти, дават възможност да се разкажат редица увлекателни истории. Биографиите на американските президенти са хроника за мъдрост и безразсъдство, благородство и дребнавост, смелост и коварство, откровеност и лъжа, кавги и единодушие. Постоянният смут, витаещ около Белия дом, изважда на светло същината на американската демокрация.

Целта на поредицата „Американските президенти“ е да представи голямата панорама на началниците на изпълнителната ни власт в томове, които са достатъчно компактни за заетия читател, достатъчно разбираеми за студента, достатъчно авторитетни за учения. Всеки том предлага същината на характер и кариера. Надявам се, че описаните тук животи ще позволят на читателите да разберат какви капани и какви възможности има пред всеки президент и какви отговорности имат гражданите. Табелката с известния надпис на бюрото на Труман – „Твоя е отговорността“ – разказва само половината от историята. Гражданите не могат да избягат от отговорността, защото в крайна сметка тя е в тъмната стаичка на избирателната секция, а не на президентското бюро.

Артър Шлезингер-младши

По-голямата част от редакцията на сп. „Нюзуик“ бе в отпуск в края на юли 1987 г. Това означаваше възможност за летния стажант да отрази пътуване извън града на президента. Спомням си как Том Дефранк, дългогодишният кореспондент на списанието в Белия дом, ми даде бързи наставления. Трябваше да летя в задната част на президентския самолет „Еър Форс 1“ и да пиша материали за по-голямата част от групата журналисти, пътуващи зад нас в друг самолет. Изпратиха ме, колкото и скъпо да струваше това, за да съм на мястото на събитието, ако по някаква случайност стане нещо лошо. Том ми каза, че в случай на покушение или инцидент трябва да пренебрегна инстинкта си да се втурна към телефона, а вместо това да остана наблизо и да запиша всяка подробност.

Посещението в Уисконсин бе последното пътуване на Рейгън, преди да замине на обичайната си 25-дневна ваканция в почивната си резиденция „Ранчо дел Сиело“ край Санта Барбара. Спомням си ясно части от деня – пристигането призори в базата на военновъздушните сили „Андрюс“, качването на борда преди пристигането на президента, разкоша на „Еър Форс 1“, достоен за един началник на изпълнителната власт. В кухнята имаше химикалки, тефтери и тестета с карти за игра, украсени с официалния печат на президента на Съединените щати. В банята имаше кошници с бонбони, тоалетни принадлежности и кутии цигари, които бяха на разположение за всички пътуващи на борда. Никой не си закопча колана при излитане. След като кацнахме, репортерите слязоха първи от задната врата на самолета, така че успяхме да видим как Рейгън слиза по стълбите от предната врата и как поздравява комитета по посрещането, преди да влезе в чакащата го кола и автоколоната му да потегли по затворените за движение магистрали, за да го отведе до мястото, където трябваше да произнесе речта си.

Първата му спирка беше фабрика за кухненски абсорбатори в Хартфорд, Уисконсин, където говори пред работниците. След това изнесе още две речи, една на официален обяд на „Ротари клуб“ и друга на митинг на открито в красивия град Порт Вашингтон, намиращ се на брега на езерото Мичиган. По пътя имаше знамена, плакати, балони и ликуващи хора. Рейгън заклейми в изказването си привържениците на големите разходи в Конгреса, които кръстосваха с него шпаги заради бюджета. На всяка спирка той рекламираше т.нар. от него икономически закон за правата, който беше препакетирана версия на неговия собствен списък с желания: поправка в конституцията за налагане на балансиран бюджет, право на президента да наложи частично вето върху законопроект и увеличаването на данъците да е възможно само ако за това гласува квалифицирано мнозинство в Конгреса. По-непосредствената политическа задача на пътуването бе да докаже, че на фона на драмата с изслушванията пред Конгреса по аферата „Иран-контри“ и трудностите с номинацията на Робърт Борк за Върховния съд той все още е значим лидер.

На дневен ред стоеше и по-големият въпрос за спояването на връзката на Рейгън с американския народ. Това бяха места от Средния запад, които той познаваше от дете. „Израснах в град с хора като вас, точно от другата страна на границата, в Илинойс“, припомни той на публиката. Той цитира бейзболиста Йоги Бера и актьора Уил Роджърс и каза един от антисъветските вицове, които знаеше. Заяви, че правителствените разходи са като трева, която расте между плочките на тротоара, давайки за пример система за обществен транспорт, която е толкова скъпа, че би било по-евтино да се купува на всеки пет години нова кола на хората, които я използват. (Не каза къде е този толкова скъпоструващ обществен транспорт.) Денят приключи с патриотичен митинг на градския площад в Порт Вашингтон, който бе напечен от следобедното слънце. „Америка е номер едно и така ще си остане!“, заяви президентът. Тридесет хиляди души скандираха „Рейгън, Рейгън“ и „Ю Ес Ей, Ю Ес Ей, Ю Ес Ей“. („Човек се чувства смирен, когато е приветстван с такава топлота и обич“, написа Рейгън в дневника си същата вечер.) От оградено пространство на самолетната писта репортерите се провикваха, за да попитат за Борк и „Иран-контри“, докато президентът се качваше по стълбите на „Еър Форс 1“. Той се обърна и помаха. Или избра да не ги чуе, или по-вероятно наистина не е могъл да ги чуе заради шума на двигателите. Прибра се у дома навреме за вечеря.