Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Американското общество има нужда от чувство за сигурност и Рейгън му го дава. Думите му вдъхват увереност и кураж. Самият той излъчва самоувереност и достойнство. Трибуната е неговото място за правене на политика. Гласът му е овладян, интонацията съответства на силата на думите. Всичко в него показва твърдата му убеденост във всичко, което казва. А и никой не се съмнява в това, което той говори.

Макар че самият той гледа оптимистично и с вяра напред към бъдещето, стремейки се да предаде този оптимизъм и на нацията, Рейгън не се поколебава да очертава и не особено радостните реалности. Но нито за миг не се колебае и не показва съмнение, че има разумен изход, който е в полза на цялото човечество и който вече е толкова близко, колкото не е бил никога преди това.

Най-добрият лидер не е непременно онзи, който прави най-добрите неща. Той е човекът, който кара другите да правят най-добрите неща.

Някой някога е казал, че всяка форма на управление има една черта, характерна за нея, и че ако тази характеристика се изгуби, управлението пропада. При монархията това е привързаността и уважението към кралското семейство. Ако те се изгубят, монархът пада. При диктатурата е страхът. Ако хората престанат да се страхуват от диктатора, той ще изгуби властта си. При представително управление като нашето това са моралните добродетели. Ако добродетелите изчезнат, управлението пропада. Дали не избираме пътища, които са политически изгодни, но морално съмнителни? Дали всъщност не губим? И дали ние сега не сме се изгубили някъде по пътя?

Във вътрешнополитически план за Голямата стара партия годините на Рейгън представляват успех, произтичащ от обединението около лидер и послание.

Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от 1980 г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от Републиканската партия – за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи в националната политика като намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система надясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво. Тежкият икономически спад за периода 1981–1982 г. е последван от икономически бум през 1983–1984 г. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството от началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала „Иран-контри“ и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на Студената война. Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по-голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор“, той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80-те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“.