Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Какво остава за тези, които още се опитват да разберат Роналд Рейгън? Докато пишех тази биография, търсех отговорите на три въпроса, на които смятам, че досега не е отговорено адекватно. Защо той преживя трансформацията от либерален демократ в консервативен републиканец? Каква роля всъщност изигра той за слагането на край на Студената война? И накрая, най-трудният за отгатване: защо той бе толкова психологически непроницаем? При отговарянето на тези въпроси обърнах специално внимание на думите му. Рейгън бе природен талант в писането и продуктивен автор. Неговите две автобиографии, стотиците му коментари по радиото, хилядите писма и речи, обемистите му записки в дневници и бележки не само ни казват какво е мислил, но и хвърлят повече светлина върху вътрешния му свят от която и да било творба, написана за него.

Първият спомен на Рейгън, написан през 1964 г., показва как способността да държиш реалността на една ръка разстояние действа като механизъм за справяне с проблеми и обуславя успеха. Той използва емоционалната си дистанцираност като механизъм за оцеляване, а след това я превръща в тайно оръжие. Усещането на Рейгън за уединение – качеството му да харесва хората, но да не се нуждае от тях емоционално – бе основна причина за неговата привлекателност като политик. То му позволи да излъчва топлота към широката общественост вместо към собствените си семейство, приятели и хора, с които работи. То захрани неговата идеология за американска идентичност, изградена на основата на индивидуализма и независимостта.

През 60-те години жителите на Лос Анджелис свикнаха с метео-рологично явление, известно като температурна инверсия. Прах и друга мръсотия оформяха одеяло от смог, който заставаше над зоните с ниска надморска височина. Тези предизвикани от човешка дейност ниски облаци скриваха синьото небе. Мъжът, избран за губернатор на Калифорния през 1966 г., приличаше малко на това явление – отблизо изглеждаше мрачен, но отдалече беше ясен и слънчев. Колкото повече се отдалечаваш, толкова по-топъл ставаше. Най-близките му хора не чувстваха, че той ги познава; много от тези, които нямаха нищо общо с него, чувстваха точно обратното. В душата на Рейгън понятията „конкретно“ и „общо“ бяха обърнати. Приятелите бяха нещо абстрактно за него. Абстракции като „бедните“ и „руснаците“ се изпълваха със значение само когато той ги вкарваше в истории за човешки същества.

Рейгън сам изрече това в радиокоментар през 1978 г., наречен „Гледане през прозорец“, в който описа как седи сам в хотелска стая в неназован град, наблюдавайки трафика в пиков час и мислейки си за всички хора, прибиращи се у дома си след работа. „Те не са „масите“, или както елитите биха ги нарекли – „обикновеният човек“. Те са много необикновени. Личности, всяка от които със свои собствени мечти и надежди, планове и проблеми, носители на скромния кураж, който кара цялата страна да се развива по-добре от кажи-речи всяко кътче на тази земя.“

Откъде идва температурната инверсия при Рейгън? Като се започне от училищния интернат, принуден да се мести от място на място заради алкохолизма на баща си, той желае да стане самостоятелен и самоуверен човек. Отричането и забравянето на неприятната действителност му позволяват да развие т.нар. от неговия хроникьор Лу Канън „оптимистично въображение“ как да вирее на фона на трудните условия на Голямата депресия. До известна степен той просто използва подхода на майка си към „слабостта“ на баща му, преструвайки се, че проблема го няма или не е толкова сериозен. Но тази мъглявина при Рейгън е предопределена както от емоционални, така и от физически фактори, включително силно късогледство и на по-късен етап влошен слух. „Мразя ги до ден днешен“, написа той в средата на 60-те за очилата си.

Тук обаче само отчасти става дума за суета. Рейгън предпочита картината да е неясна. В серия от вестникарски статии той пише от Холивуд за хората у дома в Айова и разказва за първите си филми. Описва колко комфортно се чувства, когато играе „заобиколен от стена от светлина“, която не му позволява да вижда никого друг. Това, по думите му, поражда „чувство на уединение, което напълно прогонваше всякаква нервност, която можеше да изпитам“. Много актьори обичат да се чувстват свързани с публиката; Рейгън вирееше благодарение на изолацията. Неговата жизнерадост и позитивни възгледи привличаха хората към него. Неговата отчужденост го държеше на разстояние. Емоционалната недостъпност на Рейгън бе причина за това жените, които той е обичал през първата част от живота си, да го напускат – първо годеницата му Маргарет Клийвър и първата му съпруга Джейн Уаймън, чието решение да го напусне го озадачава.