Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън е уравновесен и добродушен, докато Уаймън е несигурна и импулсивна. Когато среща Рейгън на 21-годишна възраст, тя вече се развежда за втори път, а ѝ предстоят още три развода. По нищо не личи да е казала на новия си съпруг за непризнатия си първи брак с Юджийн Уаймън, сключен, когато тя е била на 16, макар че сигурно е било трудно дори за нелюбопитния Рейгън да не се зачуди защо тя не използва фамилията на родителите си Мейфийлд. Парсънс и отделът за връзки с обществеността на „Уорнър Брадърс“ също така замитат под килима историята с краткия ѝ втори брак с бизнесмен на средна възраст от Ню Орлиънс. Младите звезди се женят през 1940 г. пред свещеник от църквата, към която принадлежи Рейгън, а Парсънс е домакин на приема. Дъщеря им Морийн, родена през следващата година, я нарича леля Лоли.

Друго предимство на Холивуд е връзката, която Рейгън изгражда с Лю Уосърман, който бързо се превръща в най-влиятелния агент във филмовия бизнес. Подобно на отношенията си с Луела Парсънс и Джак Уорнър, Рейгън бързо се сприятелява с Уосърман и двамата имат далеч по-близки от традиционните делови отношения. Резултатът е, че в рамките на една година, откакто идва от Айова, Рейгън, приятен актьор с неголям талант и ограничен сексапил, има вече зад гърба си трима от най-влиятелните хора в Холивуд. Както при следващите си успехи, той гледа на връзката си с този кръг от покровители просто като на някакъв късмет, вместо да я възприема като нещо, което сам е изградил. Това простодушие е един от факторите, с които спечелва симпатиите на такива могъщи благодетели.

С помощта на фирмата на Уосърман – Ем Си Ей, той бързо става популярно лице във филмите от „категория Б“ – по-слабата продукция от два филма, излъчени в киносалона един след друг на цената на един. Той играе комични роли и такива за приключенията на герои, каквито си е представял като дете, за детска аудитория. Тези ленти, създавани от друго звено на „Уорнър Брадърс“, се заснемат за няколко седмици като продукти на конвейер. „Не искаха да са добри, искаха ги за четвъртък“, обича да казва той. Рейгън, наричан „Ерол Флин на Б-тата“, е идеален конвейерен актьор, умеещ да влиза в различни роли, и е надежден. Той се появява в десет филма през 1938 г. и в още седем през 1939 година. До 1941 г. получава повече писма от фенове от която и да било звезда в Холивуд, като изключим самия Флин.

В четирите филма от поредицата „Брас Банкрофт“ Рейгън играе смел федерален агент, борещ се срещу фалшификатори, шпиони и саботьори. Ленти като „Таен агент във въздуха“ са отражение на позицията на „Уорнър Брадърс“ в подкрепа на интервенционализма. Тя става обект на разследване, което Сенатът започва няколко месеца преди Пърл Харбър, по подозрение в „подстрекателство към война“ и „военна пропаганда“. Един от обектите на разследването е филмът „Международна ескадрила“, в който Рейгъновият герой, пилот от Кралските военновъздушни сили, жертва живота си. Друга продукция от 1940 г., на име „Убиец в небето“, e последният от серията филми „Брас Банкрофт“. Там Рейгън е агент под прикритие, който опитва да спре германски шпиони, искащи да саботират изпробването на тайно американско оръжие, можещо да сваля самолети в небето в радиус от четири мили. „То не само че прави Съединените щати непобедими във война, но и по този начин гарантирано ще стане най-големият гарант за световен мир, откриван някога“, казва героят му.

Рейгън вярва в способностите си като актьор. Не желае кариерата му да бъде опетнена, както става многократно, след като той влиза в политиката. Същевременно Рейгън има реалистична представа докъде се простират възможностите му. Иска по-драматични роли в уестърни, но признава, че основният му актив е „средното равнище“. „Името ми е г-н Норма“, е цитиран да казва Рейгън в сп. „Фотоплей“. Той е въплъщение на обикновения човек, което значи, че всеки може да се отъждестви с него.

Рейгън получава първата си роля във филм от „категория А“ през 1940 г., когато изиграва футболиста Джордж Гип във филма „Кнут Рокни – истински американец“. Скромният атлетичен герой, самоуверен и деен мъж, олицетворение на американския идеал за лидерство, става другото „Аз“ на Рейгън. На смъртния си одър атлетът казва на треньора си Кнут Рокни, че когато отборът изпадне в затруднение някой ден, той трябва да мобилизира играчите си, като им каже: „Нека победим за Гипър“. Любимата реплика на Рейгън е класическа холивудска измислица, тъй като никой не е наричал така истинския Гип, и призивът на футболния герой, отправен на смъртното му легло, вероятно е измислица на Рокни. Но за Рейгън митът е изражение на една по-дълбока истина за обединението около кауза и за това да се проявява упоритост, дори когато шансовете за успех са малки. Друга реплика от филма е още по-вярна за актьора, играещ ролята: „Не обичам хората да се приближават твърде много до мен“, казва в един момент Гип на съпругата на треньора.