Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Има изслушвания, на които нежелаещи да сътрудничат свидетели, известни като „Холивудската десетка“, са дадени под съд за неуважение към органите на властта и изпратени в затвор. Когато през следващите месеци се появява черният списък, Рейгън опитва да гарантира справедливо отношение към членовете на ГФА. Когато продуцентите го молят да им съдейства с техния черен списък, Рейгън пита как ще бъдат защитени невинните хора по силата на тази политика. Недоволен от получените отговори, той докладва в своята организация и критикува студията, че се месят в политическите възгледи на своите служители. Той предлага ГФА да направи официално изявление, в което да отхвърли не само комунизма, но и т.нар. от него комунистически тактики за пренебрегване на мнозинството. През 1947 г. Рейгън се присъединява към управителния съвет на организацията „Американци за демократично действие“, която той нарича „единствения глас на истинските либерали“. На следващата година той води кампания в подкрепа на Хари Труман и изнася реч, в която критикува конгресмените републиканци за орязването на средствата за социални политики и прокарването на данъчно облекчение в полза на богатите.

Но възгледите на Рейгън се променят в края на 40-те и началото на 50-те и от либерал, подкрепящ Новия курс, той става либерал антикомунист, а след това консерватор антикомунист. След като другите ръководители на профсъюза гласуват срещу предложеното от него изявление, смятайки го за твърде благосклонно към комунизма, Рейгън заема позицията на Конгреса и започва да съдейства на продуцентите. Възгледите му стават по-твърдолинейни и това е отражение на ролята му на говорител на Съвета на киноиндустрията, основан за подобряване на репутацията на Холивуд. Рейгън става председател на организацията през 1949 г. и под нейното покровителство започва да изнася публични речи в защита на честта на актьорите. Повечето, твърди той, са „трудолюбиви семейни мъже и жени, ходещи редовно на църква“. Критикува пресата в Холивуд, че набляга на клюките и скандалите. Актьорите, казва той на слушателите си, са прекрасни граждани – по-образовани от средното ниво, по-рядко разведени и неимоверно повече ангажирани в благотворителна дейност. Холивуд, казва той, играе критична роля в „голямата идеологическа борба“ между демокрацията и комунизма.

Рейгън твърди, че Холивуд е способен да се самоконтролира, вместо да му се налагат ограничения отвън. Неговата роля междувременно еволюира от защитник на Холивуд до един от неговите блюстители на реда. Скоро напълно се отказва от това да се грижи за опазването на правата на комунистите. Той вече иска комунистическата партия да бъде обявена за незаконна с мотива, че е чуждестранна конспирация. Грижата му сега е да защитава правата на несправедливо обвинените, че са комунисти. С този мотив той предлага през 1950 г. членовете на ГФА да положат „доброволна“ клетва за лоялност. Клетвата не остава твърде дълго нещо, което се прави по желание. ГФА не след дълго задължава членовете си да подпишат уверение, че никога не са били комунисти или членове на групировка, която цели да свали правителството от власт.

През 1952 г., след пет години борба с комунистите, Рейгън вече не е либерал. Той е част от кампанията „Демократи за Айзенхауер“ и е радетел за политическа хигиена. Иска Съветът на киноиндустрията да прави „чистки“ сред артистите по поръчка на студията – ход, който е блокиран от упорития председател на Гилдията на сценаристите, излагащ същите аргументи, които Рейгън използва през 1947 г. С еволюирането на възгледите си Рейгън прилага доброволното си късогледство по въпроса с вкарването в черни списъци. Оправданието му е, че всичко е открито и става на доброволен принцип. ГФА не защитава артистите, чиито политически възгледи са ги направили непопулярни сред зрителите и това е повлияло на приходите на филмите им. Ако студията не искат да наемат такива хора, това си е тяхна работа.

По този начин Рейгън помага за прилагането на черния списък, като едновременно с това твърди, че такова нещо не съществува.

Той все пак заема умерена позиция. Дори в пика на „Червената заплаха“ Рейгън не е поддръжник на маккартизма и на това да си пробива път в политиката, като изобличава комунисти или умишлено размива границите, които разделят либералите и сталинистите. Също така научава необичаен урок от този си опит: че е доста лесно да бъде победен комунизмът. „В борбата без ограничения тук, в Холивуд, надвихме комунистите, без да използваме думата или да посочваме с пръст някого“, пише той на издателя на в. „Ню Йорк Таймс“ Орвил Драйфус през 1962 г. В писмото си изразява негодувание, че вестникът го е нарекъл „оракул на десницата“.