Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Увяхването на кариерата му на екрана и все по-големите успехи на Джейн Уаймън допринасят за разпадането на първия брак на Рейгън. След като се уволнява от армията, строи макети на корабчета и ходи сам на езерото Ароухед, а съпругата му работи отдадено в продължение на шест месеца по снимките на „Годиначето“. Ролята в него ще ѝ донесе първата номинация за награда на Американската филмова академия. Тъй като Джейн е твърде заета да си позволи да изкара още една бременност, те решават да си осиновят през 1945 г. син на име Майкъл. Джейн отново забременява в началото на 1947 г., но насред бременността ѝ съпругът ѝ се разболява от тежка вирусна пневмония. Докато Рон се бори за живота си в една болница, Джейн се възстановява от преждевременно раждане в друга. Родената в шестия месец тяхна дъщеря умира само няколко часа по-късно.

Никой не желае да приеме нещастието. Той се отдава на работата в ГФА и в холивудската политика, а тя се потапя в друга сериозна роля, на глухоняма жена в „Джони Белинда“, за която печели „Оскар“. Когато Рейгън се връща у дома, след като дава показания пред парламентарната комисия по антидържавни дейности във Вашингтон през октомври 1947 г., Уаймън го изгонва. „Мъчително е да се будиш посред нощ, да се приготвяш за работа, а на масата ти на закуска да стои някой с вестник в ръка и да ти разсъждава на глас.“ Тя не се интересува от политика и смята, че съпругът ѝ не възприема възгледите ѝ сериозно.

Рейгън склонява на развод, но раздялата с Джейн го наранява дълбоко. Той прекарва зимата в правене на филм в Англия, която още е измъчвана от военновременните дефицити и недоимък. Намира ситуацията там за неудобна и депресираща. „Рони не е човек с житейски опит“, казва след години Нанси във връзка с развода на съпруга си с първата му жена. Той чувства, че не е направил нищо, с което да заслужи да бъде отхвърлен, и не знае как да го превъзмогне. Това, което Рейгън прави с развода си, в общи линии е да го погребе заедно с други нещастни или неловки епизоди от живота си: алкохолизма на баща си, отлагането на военната служба, ролята му на информатор на ФБР.

Нанси Дейвис е 28-годишна актриса, сключила неотдавна договор с „Метро Голдуин Майер“, когато се запознава с Роналд Рейгън през 1949 г. Въпреки че има известен талант, амбициите ѝ са повече в това да има спокоен семеен живот, отколкото кариера. Рейгън по това време е ерген по неволя, отседнал в хотел „Гардън ъв Аллах“, където живее и преди първия си брак. След време той казва, че през този период е харчел твърде много пари по нощни заведения и се е будел до млади актриси с амбиции да станат звезди, чиито имена понякога дори не можел да си спомни. Възможността да прави секс с много различни красиви жени го интересува само бегло, може би заради страх от интимност.

Рон и Нанси излизат на срещи в продължение на повече от година, без да имат сериозна връзка. „Отне му много време, мисля, да почувства, че може наистина да ми се довери“, казва тя. Но в края на 1950 г. двамата вече са сгодени. Тя проявява интерес към нещата, от които той се интересува, като ездата, въпреки че не ѝ доставя особено удоволствие. Също така ГФА, където тя се кандидатира за управителния съвет и в крайна сметка служи десет години в него. Нанси е бременна, когато се женят през март 1952 г. Уилям Холдън, който на теория е най-близкият приятел на Рон, а в действителност въобще не е близък, му е кум на малката церемония. Пати се ражда седем месеца по-късно, следвана от Роналд-младши през 1958 г.

Отношенията на Рейгън с Нанси са единствената дълбока връзка в живота му на възрастен човек. Той чувства зависимост от безусловната ѝ любов и единствените пъти, в които признава, че не е щастлив, са когато не са заедно. Хората се смеят на благоговението, с която тя го гледа. Дъщеря им ревнува от тази сплотеност и я описва като „умерено състояние на опиянение“. Но дори Нанси не успява да постигне пълна интимност със съпруга си, когото тя описва като емоционална тухлена стена.

„Човек може да се доближи само донякъде до Рони и след това нещо се случва“, казва тя на биографа Лу Канън. Далеч по-скептична към хората и техните мотиви, тя започва да играе централна роля на стимул, закрилник и главен пазител на имиджа на своя съпруг.

За да му достави удоволствие, Нанси започва да проявява и по-голям интерес към политиката. Нейните възгледи са подобни на тези на консервативния ѝ пастрок, който е републиканец. Същите възгледи споделя във все по-голяма степен и самият ѝ годеник. Рейгън установява още по време на войната, че има „пукнатини“ в либералните му възгледи, когато е подразнен от неефективността на военната бюрокрация. Един фактор, който още повече го отдалечава от демократите, е социалният кръг, който Нанси изгражда в Лос Анджелис. Той е изграден от заможни републиканци извън киното: Уолтър и Лий Аненбърг, Ърл и Марион Джоргенсън, Алфред и Бетси Блумингдейл.