Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън споделя техните възражения срещу високите данъци, което съвпада и с позициите, защитавани от него като председател на ГФА. Въпреки че никога не достига най-високата ставка, Рейгън на теория трябва да бъде облаган с 84% данък, какъвто се удържа от доходи от над 200 000 долара. В действителност звезди като него могат да създадат вместо това „временни“ корпорации, за да плащат 25% данък печалба. През 1950 г. президентът Труман предлага да се затворят тази и други вратички и да се остави в сила 20-процентовият акциз върху билетите за кино. Рейгън изразява възмущение през следващата година в реч пред благотворителната организация „Киванис Интернешънъл“, че „нито една индустрия не е обект на такива дискриминационни данъци, с каквито са облагани хората във филмовата индустрия“.

Но по-интересният поврат в мисленето на Рейгън по това време е към по-широка обществена философия, която той изразява за пръв път през 1952 г. на церемония по завършването в колежа „Уилям Удс“, девическо учебно заведение под патронажа на „Учениците на Христос“ във Фултън, Мисури – същия град, в който Чърчил увековечава термина „желязна завеса“. Озаглавена „Америка прекрасна“, това е първата изцяло документирана реч на Рейгън и първото място, където той развива идеята си за американска идентичност.

„В моите представи Америка е място, което според божествения план е предназначено за обетована земя. Тя е основана тук и цената за достъп е много проста; подборът кой да населява тази земя също е много прост. Всеки човек, където и да живее по света, всеки човек с кураж, с желание да се откъсне от корените си, да се бори за свобода, да се опита и да се осмели да живее на чуждо и непознато място и да пропътува половината свят за тази цел, е добре дошъл тук... Мисля, че Бог със своето милосърдие към тази страна винаги в божествения си план е бдял над нашата земя и я е направил обетована земя за тези хора.“

Забележете как Рейгън превръща калвинистките изрази в калифорнийски. Вместо гневния Бог, който изисква вътрешно усъвършенстване и съди поведението на избрания си народ, великодушното божество сега награждава своите любимци, като им позволява да живеят в Съединените щати. Рейгън завършва с думите „тази наша земя е последната най-добра надежда за човека на земята“. Парафразата на обръщението на Линкълн от 1862 г. пред Конгреса е линия, която той ще следва многократно в политическата си кариера. Тя въплъщава идеята на Рейгън за американската изключителност: народ, определен от своя избор да принадлежи към нация, към която Бог има специално отношение.

Откъде му хрумва идеята, че божественото има специална връзка с американския народ? Възможен източник е „За Бог и страна“ – пропаганден филм от 1943 г. за армейски свещеници. В него Рейгън играе католически духовник и бивша звезда в колежанския футбол, чиито приятели са протестантски и еврейски свещеници в армията. Той умира героично в южната част на Тихия океан, опитвайки да спаси ранен другар с индианско потекло. Би било грешка, ако отхвърлим патриотичния идеализъм на Рейгън като холивудско клише. По-точно ще бъде да кажем, че неговата версия и холивудската версия за американската история са вдъхновени от едни и същи източници като придобития от реалния живот опит, поп културата и политическата реторика.

В речта си в колежа „Уилям Удс“ Рейгън разказва няколко истории, които подчертават умението му да сътворява вдъхновяващи измислени случки. Първата е за мистериозен човек, който се изправил в Залата на независимостта по време на дебата за подписването на Декларацията за независимост на САЩ. Той призовал делегатите да я подпишат, защото техните деца и всички деца, които ще се появят на бял свят в бъдеще, ще отсъдят въз основа на това, което те са направили в този ден. „И никой не знае и до днес, въпреки че думите му са записани, кой е бил човекът, който е изрекъл тези думи, довели до подписването на декларацията“, казва Рейгън. Друга история, която той разказва след това многократно, е за американски бомбардировач Б-17, който бил ударен от германците, докато се връщал от бойна мисия. Артилеристът бил ранен и заклещен. След като пилотът дал заповед всички на борда да скочат с парашут, вторият пилот хванал за ръка раненото момче и казал: „Няма значение, моето момче, ще се приземим заедно“. „Посмъртно му е връчен медал на честта от Конгреса“, завършва Рейгън историята.

Нужно ли е да се каже, че никоя от тези истории не се е случила в действителност? Те са сантиментални измислици, които остава неясно откъде са дошли наум на Рейгън. Подобно на много други големи разказвачи, Рейгън повече се интересува от смисъла, отколкото от буквалната истина, и не се интересува особено от разликата между двете. Още в първата си документирана реч той извлича фактите от идеите си.