Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

В началото на 50-те Холивуд е застрашен от новоизгряващия телевизионен бизнес в Ню Йорк. Една от пречките пред телевизионната индустрия на Западния бряг е правилото на ГФА, забраняващо на актьорите да имат агенти, които работят и като продуценти, тъй като това се смята за конфликт на интереси. Агентът на Рейгън, Лю Уосърман, иска да бъде телевизионен продуцент и за целта основава отделна компания на име „Ривю Продъкшънс“. Но за да наема актьори, неговата фирма Ем Си Ей се нуждае да бъде направено изключение за нея от ГФА, чийто председател Роналд Рейгън е неин собствен клиент. През 1952 г. управителният съвет на гилдията гласува да се направи изключение за „Ривю Продъкшънс“, предоставяйки на компанията неограничено право да продуцира телевизионни програми. Само шестима от членовете на съвета, включително Рейгън, участват в обсъждането, а един от останалите петима е жена му Нанси.

Рейгън обосновава решението като нещо добро за актьорите, които ГФА представлява.

Аргументът му е, че има опасност Холивуд да загуби ролята си в телевизионния бизнес за сметка на Ню Йорк. Ползата за актьорите е, че като част от сделката те ще получат допълнителни хонорари от телевизионните приходи. Но той не предлага никакъв довод за даването или подновяването на това изключително право на Ем Си Ей, където Уосърман и колегите му агресивно си защитават интересите. Редно би било Рон и Нанси да си направят отвод при обсъжданията. Вместо това и двамата гласуват за даването на огромно и нечестно преимущество на Ем Си Ей. До 1954 г., когато гилдията започва да прави изключения за други продуценти, Уосърман вече е набрал солидна преднина.

Още по-лошото е, че Рейгън прави тази услуга точно след като „Уорнър Брадърс“ се отказва от него, и то в момент, когато той страда от сериозен недостиг на средства. Той все още плаща детска издръжка на Уаймън и таксите за частното училище на Морийн и Майкъл. Има нова дъщеря и нова къща в лосанджелиския квартал „Пасифик Палисейдс“, която се нуждае от обзавеждане. На всичкото отгоре има две ипотеки и коне за хранене в ранчо от 320 акра, което неотдавна е купил в планината Санта Инес. Най-тежкото положение, в което Рейгън изпада, е, когато е понижен във водещ на развлекателно шоу в нощен клуб в Лас Вегас, на което се появява със сламена шапка и папийонка. Ненавижда тази работа.

Добре платената работа, която Ем Си Ей му намира през 1954 г., става възможна благодарение на изключението, което той урежда за „Ривю“. Става водещ на телевизионно предаване, което Ем Си Ей предлага на рекламната агенция на „Дженерал Електрик“ с начална заплата от 125 000 долара годишно. Когато Рейгън започва да работи за „Дженерал Електрик“, той е либерален антикомунист, а когато напуска през 1962 г. е толкова далеч надясно, че компанията чувства, че трябва да го отстрани като говорител. Този осемгодишен период на промени в живота му остава недостатъчно изследван. Отчасти това се дължи на факта, че той не е толкова обстойно документиран, колкото останалата част от кариерата му. Въпреки това този епизод от живота му е повратен за появата на зрелите му политически възгледи и умения. Рейгън описва работата за компанията като „следдипломна квалификация по политология“ – времето, в което се формира консервативната му идеология.

Публичният аспект на неговата длъжност е да бъде водещ и понякога да влиза в роли в половинчасовите епизоди на предаването „Театър Дженерал Електрик“, излъчвано всяка събота вечер по телевизия Си Би Ес. Тази телевизионна антология е посветена на адаптации на романи, пиеси и разкази. На екрана често се появяват звезди като Джими Стюарт, Джак Бени и Джуди Гарланд. За осем сезона тя се превръща в пример за развлекателно предаване за масовата некултивирана публика. Всяка седмица „Театър Дженерал Електрик“ представя някой криминален трилър, романтична комедия или драма: Планът на невярна съпруга да убие мъжа си се обръща срещу нея... Спорт-ният журналист Майк Томсън е в Рим да отразява боксов мач и се залюбва с привлекателната дъщеря на археолог... Актьор със залязла слава, опитващ да се завърне на големия екран, става плячка на озлобен режисьор, възнамеряващ да отмъсти на всеки, който някога го е пренебрегвал...

Програмата бързо пожънва успех и става третото по рейтинг телевизионно предаване през 1956/57 г., изоставащо само от „Шоуто на Ед Съливан“ и „Аз обичам Луси“. Двете също са излъчвани по Си Би Ес. Съдържанието е контролирано от „Дженерал Електрик“, която иска да избегне полемики и да гарантира, че то не влиза в разрез с нейното мото: „Прогресът е най-важният ни продукт“. Често компанията вмъква корпоративно послание, например в епизода, посветен на биографията на Томас Едисън, който е излъчен в деня, когато „Дженерал Електрик“ чества „диамантения юбилей на електрическата крушка“. Рейгън завършва всеки епизод с думите: „До другата седмица. Лека нощ с „Дженерал Електрик“, където усъвършенстването на продуктите върви ръка за ръка с развитието на човешките ценности, което обогатява живота на всички нас. Ето защо в „Дженерал Електрик“ прогресът е най-важният продукт“.