Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън в крайна сметка сменя партиите през 1962 година. Неговото платено телевизионно обръщение в подкрепа за Никсън на изборната надпревара за губернатор на Калифорния е още една версия на „Речта“. В него той говори за това как либералите по невнимание носят социализъм в Америка. „Ако някой подпали къщата, няма голямо значение дали го прави умишлено, или е просто глупак, играещ си с кибрит“, казва той.

Любимият пример на Рейгън за пускащ дълбоки корени социализъм е Управлението на долината на река Тенеси – създадена по времето на Новия курс агенция за планиране, която контролира производството на енергия и водните ресурси в голяма част от Юга. Тя обаче е един от най-големите клиенти на „Дженерал Електрик“ и купува годишно турбини на стойност 50 милиона долара. В автобиографията си от 1965 г. Рейгън пише, че когато разбира, че критиките му пораждат смут в централата, той се обажда на Кординър, за да обсъдят въпроса. Кординър му казва, че като служител на „Дженерал Електрик“ е свободен да говори каквото мисли. В замяна Рейгън предлага да започне да дава друга правителствена структура като лош пример в речите си – има толкова много за избиране. Кординър отговаря, че това ще му улесни живота.

Рейгън не споменава, че по това време ведомството съди „Дженерал Електрик“ за картелно ценообразуване, в което е замесен Кординър. През 50-те години шефовете на „Дженерал Електрик“, „Уестингхаус“ и други компании се срещат тайно и се договарят да завишават цените на офертите, които дават на големите си клиенти. В края на 1960 г., след серия от изслушвания в Сената, около които се вдига голям шум, министерството на правосъдието предявява обвинения и няколко началници на „Дженерал Електрик“ отиват в затвора. Компанията плаща освен това десетки милиони долари глоби и обезщетения по граждански дела. Пазарната ѝ капитализация спада с 40 процента. Истината е, че историята на „Дженерал Електрик“ и Управлението на долината на река Тенеси през 60-те не е за корпорация, бояща се да критикува правителството, а е за компания, хваната, че се опитва да мами правителството. Но Рейгън по това време вече е развил навик да си затваря очите за корпоративните злоупотреби, паралелно с неспособност да съзре нищо добро в правителството.

През март 1962 г. вицепрезидентът на „Дженерал Електрик“ Джей Станфорд Смит информира агента на Рейгън, че компанията прекратява договора му и сваля от ефир предаването му. Той сравнява това решение с практиката на „Кадилак“ да изкарва нови модели автомобили, „за да задържи клиентския интерес“. Това, че „Театър Дженерал Електрик“ губи рейтинг за сметка на предаването „Бонанза“, излъчвано в същия времеви диапазон по Ен Би Си, в комбинация с увеличаващите се разходи за програмата, не е извинение, което Рейгън може да приеме. Той пише на приятели, че хора от правителството са оказали натиск върху „Дженерал Електрик“ да го уволни, след като са се опитали да го накарат да спре да говори за политика и просто да продава тостери, което той отказал да направи.

Но нито Управлението на долината на река Тенеси, нито рейтингите са цялостната причина компанията да се откаже от Рейгън. Въпреки че скандалът с картелното ценообразуване все още продъл-жава, Рейгън става централна фигура в друго антитръстово разследване в началото на 1962 г., този път срещу Холивуд. Проблемът е изключението, което Гилдията на филмовите актьори прави за Ем Си Ей, даващо ѝ възможността да не се съобразява с правилото, забраняващо на актьорите да имат агенти, които работят и като продуценти. С нейна помощ Ем Си Ей се превръща в „октопод“ и квазимонополист, контролиращ 60 на сто от развлекателния бизнес. Имайки предвид, че Рейгън подписва в качеството си на председател на ГФА през 1952 г. документа, той се озовава в центъра на назряващия скандал. Главният прокурор на САЩ Робърт Кенеди свиква федерално съдебно жури в Лос Анджелис, за да обмисли дали да повдигне обвинения.

Рейгън е извикан да даде показания на 5 февруари 1962 г. Той се опитва да омае журито с чара си, извинява се, че не носи вратовръзка с аргумента, че тъкмо идвал от снимачната площадка. По ключовата точка с решението на ГФА да подпише документа, даващ привилегии на Ем Си Ей, Рейгън постоянно повтаря: „Не си спомням“. Не си спомня подробностите от документа, защото заминал на меден месец през 1952 г. Не си спомня да се е съгласявал мярката да бъде удължена през 1954 г., защото бил в Националния парк „Глейшър“, за да снима „Кралицата на говедата от Монтана“. Неговата мъгла услужливо прикрива несъответствието между грешната постъпка, която прави в момент на финансово затруднение, и етичния човек, който вярва, че е.