Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Дейвид Бродър, колумнист от в. „Вашингтон Пост“, по-късно нарича това „най-успешния политически дебют, откакто Уилям Дженингс Брайън наелектризира конгреса на Демократическата партия с речта си „Златен кръст“. Благодарение на Рейгъновото слово са набрани милиони долари дарения за Голдуотър и името на Рейгън веднага започва да се спряга за губернаторския пост в Калифорния. След поражението на Голдуотър Тътъл организира среща на група богати бизнесмени в Палм Спрингс да помогнат на Рейгън да се пребори за поста с настоящия губернатор демократ Едмънд Дж. „Пат“ Браун, който се кандидатира за трети мандат през 1966 г. Рейгън обича да казва, че този кръг от влиятелни покровители, станали известни като „Кухненския кабинет“, са го вербували да се кандидатира. За него винаги е важно да демонстрира неохота, да отложи решението и да изглежда колебаещ се, преди да направи „саможертвата да се кандидатира за губернатор“. След като най-сетне обявява кандидатурата си, той настоява, че не е политик, а е по-скоро „граждански политик“, който иска да разчисти бъркотията, направена от професионалистите. Подобно на римския консул Цинцинат той не действа от лични амбиции, а откликва на призиви, мечтаейки за деня, в който ще се върне към честния физически труд в своето ранчо.

Тътъл наема базирания в Калифорния политически консултантски екип на Стюарт Спенсър и Бил Робъртс, които смятат, че Рейгън има слаба вероятност да победи изкаралия два мандата като кмет на Сан Франциско Джордж Кристофър в първичните избори на Републиканската партия. Но Рейгън се чувства комфортно пред журналисти още от дните си в Холивуд и знае как да се държи пред публика. Следва стриктно насоките и знае как да държи политическите машинации скрити. Умело избягва критики. Когато Кристофър атакува, Рейгън напомня за „Единадесетата Божа заповед“ на щатския председател на Републиканската партия Гейлорд Паркинсън – „Не нападай ближния републиканец“. Водейки се по тази стратегия, той успява да победи Кристофър и да се подготви за дуела с Браун, който се е забатачил в собствените си първични избори. Браун допуска всяка грешка, която следващите опоненти на Рейгън ще допуснат: говори снизходително за него, сякаш е празноглав актьор, осмива го заради липсата на управленски опит и го описва като опасен екстремист. Когато опитва да свърже Рейгън с обществото „Джон Бърч“, Рейгън елегантно се измъква: „Всички членове на обществото, които ме подкрепят, ще приемат моята философия, а не аз тяхната“.

Докато Браун представя Рейгън като крайнодесен, Рейгън се самоизтъква като центрист, обещаващ да „смачка, да смали и да окастри“ правителството, без да застрашава социалните придобивки като щедрата програма за застраховка при безработица в щата. Но през 1966 г. нещата се променят бързо и голяма част от вниманието на Рейгън се насочва към нова радикална заплаха, която по думите му е покварена версия на някогашната комунистическа заплаха в Холивуд. Той нарича движението в подкрепа на свободата на словото в университета „Бъркли“ „движение на циничното слово“ и извиква в съзнанието на аудиторията си представата за оргии със секс и наркотици, които са „толкова долни, че не мога да ви ги опиша“. В месеците преди изборите той продължава обстойно да не ги описва. В деня на вота Рейгън побеждава с един милион гласа разлика при общо 6,5 милиона подадени гласове. Запитан какво ще предприеме, когато застане на поста, той отговаря духовито: „Не зная. Никога не съм играл губернатор“.

Кампанията на Рейгън носи мотото „Съзидателно общество“, в което правителството ще подкрепя частната инициатива, вместо да я пропъжда. На практика визията му бързо отстъпва пред реалностите на управлението. Сякаш като потвърждение на критиките си, той е въвлечен веднага в бъркотията, създадена от либералната безотговорност. Контролираното от Демократическата партия щатско законодателно събрание измества началото на финансовата година, което му позволява да похарчи предвидените за 15 месеца средства за 12 месеца до юни 1967 година. Като подарък за „добре дошъл в Сакраменто“ Рейгън получава тримесечен дефицит. Първоначално той предлага да уреди проблема с 10-процентно всеобхватно намаляване на разходите. Когато това предизвиква почти повсеместна опозиция, той предлага огромно увеличаване на данъците с един милиард долара. Рейгън хитро опитва да обвърже увеличението с данъчно облекчение за по-малкото недвижимо имущество, присвоявайки си предложение на демократите, което остава в задънена улица по време на тяхното управление. Рейгън обвинява за вдигането на данъците своя предшественик и си приписва заслугите за облекчението. Създаването на този буфер още от самото начало му позволява да се противопостави на всякакви вдигания на данъците през остатъка от мандата си.