Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Новият губернатор избягва да влиза в конфликти и мрази да уволнява хора. Осем месеца след началото на мандата ръководството на администрацията му обвинява началника на личната му канцелария Фил Батаглия в хомосексуализъм. Рейгън, в чийто социален кръг с Нанси има прикрити гейове, предпочита да не обръща внимание на въпроса. Неговите висши сътрудници не са съгласни и от чувство на безпомощност най-накрая се обръщат към Холмс Тътъл да отстрани Батаглия от името на губернатора. „Никога не застрелваш собствения си кон. Съседът ти го прави вместо теб“, казва Рейгън на Уилям Кларк, който идва на мястото на Батаглия като началник на канцеларията. Както във всеки друг аспект на живота си, Рейгън следва тактика да се дистанцира от неприятните моменти в управлението.

Заради Рейгъновата дистанцираност е изключително важно да има силен началник на щаба. През по-голямата част от мандата си Кларк изпълнява тази роля. Лаконичен юрист и собственик на ранчо, който се сближава с Рейгън заради общата им страст към конната езда, Кларк се научава да спестява на Рейгън прекомерните политически детайли. Документите с взети решения, които му изпраща, са с големина до една страница. Майкъл Дийвър, директор на администрацията и отговорник за графика на губернатора, е пълна противоположност на Кларк. Изтънчен и обичащ клюките, с оредяваща коса и очила с рамки тип „костенурка“, след няколко питиета той често сяда да свири на пиано. Дийвър скоро става най-близкият сътрудник на Нанси. Третата ключова фигура в офиса на Рейгън е Едуин Мийз III, който става шеф на канцеларията през 1969 г., след като Рейгън прави Кларк съдия. С веселото си, небрежно поведение и помпозен външен вид на дундест герой от комикс Мийз е възприеман от пресата просто като момче за всичко. Въпреки това той играе влиятелна роля във формирането на политиките на Рейгън, макар и неорганизираността му понякога да подкопава усилията му.

Фокусът на Рейгън остава върху цялостната картина, задава общи насоки и оставя помощниците да се занимават с детайлите. Той обича обществената си роля на губернатор, изнася речи за това колко велик е щатът и колко прекомерна е бюрокрацията му. Дарбата му да говори убедително е превъзхождана единствено от вярата му, че може да убеди всеки. Сред документите на бюрото му в Президентската библиотека „Роналд Рейгън“ е превод на интервю, дадено през първия му мандат за съветския в. „Правда“. „Прие ме да разговаряме губернаторът на Калифорния Роналд Рейгън – човек, известен до голяма степен с, меко казано, крайнодесните си възгледи“, пише кореспондентът Юрий Жуков. „...Роналд Рейгън приема сътрудника на „Правда“ изключително благосклонно, сякаш му доставя удоволствие да покаже на съветски комунист колко велик и богат е щатът му.“

През 1969 г. имиджът на Рейгън на национално равнище е предопределен от решението му да изпрати Националната гвардия да сложи край на окупацията на Народния парк в град Бъркли. Протести избухват и в други кампуси и стават все по-наситени с прояви на насилие. Рейгън се фокусира върху комунистическите връзки и преформулира позицията си за холивудските радикали: толерантност за мирното инакомислие, но не и за подривните дейности. „Спазвайте правилата или беж да ви няма“, е фраза, която използва по време на кампанията си и е закачена на вратата му в Сакраменто. Но за разлика от Никсън и други негови съвременници от десницата Рейгън успява да бъде добродушен в четенето на морал. Дори като че ли му доставя удоволствие да влиза в двубой с хипитата – хора, които по думите му „се обличат като Тарзан, ходят с дълги коси и миришат на гепарди“. В Калифорнийския университет „Санта Круз“ брадат демонстрант си залепва лицето на прозореца на губернаторската лимузина и извиква: „Ние сме бъдещето!“. Рейгън надрасква отговора си на лист и го залепва за стъклото: „Ще си продам облигациите“.

С противопоставянето на студентските протести Рейгън създава впечатлението, че се готви да се кандидатира за президент през 1968 г. Той се появява често на прояви на „Голямата стара партия“ (Републиканската) и избягва въпросите на журналисти дали може да се кандидатира. Позиционирайки се вдясно от фаворита Ричард Никсън, той излага аргументи за ескалация на войната във Виетнам. Но кампанията на Рейгън през 1968 г. така и не потръгва, отчасти заради нежеланието му да изглежда амбициозен и отчасти заради оглушките, които си прави с „хомосексуалния“ скандал, след като става известна причината за отстраняването на Батаглия. Планът на Рейгън е да бъде издигнат като кандидат от делегатите от своя щат и след това да се „втурне презглава“ в изборната надпревара, ако губернаторът на Ню Йорк Нелсън Рокфелер победи Никсън на първото гласуване. Недостатъкът на този план е, че без консервативен съперник в първичните избори Никсън си осигурява достатъчно делегати, за да спечели категорично номинацията. На конгреса на Републиканската партия в Маями Рейгън се налага да приеме неизбежното и обявява, че кандидатурата му е обречена. Първата му кандидатпрезидентска кампания трае по-малко от 24 часа.