Лоренс Даррелл - Жюстин

Сега дори градът имаше два центъра на земното притегляне — истинският и магнитният север на личността му. А между тях искрите от темперамента на неговите жители прескачаха с пращене. Духовно то му средище представляваше забравеното обиталище на Сомата 17 17 Сомата символизира божествената сила, разума и вдъхновението. Хранителят на всички неща. — Б.пр. , където някога тялото на объркания млад войник е лежало заровено в божествената същност; а временният му център бе Брокерският клуб, в който като същински кабали 18 18 Астралните тела на мъже, умрели от преждевременна смърт: „Те си представят, че телата им се движат, ала те нямат физически тела, а действат само чрез мислите си.“ (Парацелз). — Б.а. брокерите на памука седяха по цял ден, пиеха кафе, пушеха смрадливи пури с отрязани краища и съзерцаваха Каподистрия — също както хората край реката съзерцават улова на рибар или рисунката на художник. За мен единият символизираше големите завоевания на човека в областта на материята, времето и пространството и суровите уроци от това поражение би трябвало непременно да бъдат предадени на победителя от ковчега; другият не символизираше нищо друго освен живия ад на свободната воля, преддверието на забравата, където се скиташе скъпата ми Жюстин и така целеустремено търсеше онази искра, която ще й върне целостта и ще я накара да погледне на себе си поновому. В нея, както във всяка александрийка, неизвестно защо разпуснатостта представляваше вид себеотричане, пародия на свободата; и ако я виждах като прототип на града, не за Александрия или Плотин си мислех, а за тъжното трийсето дете на Валентин, дъщерята, която паднала „не като Луцифер, бунтувайки се срещу Бога, а страстно желаейки да се слее с него“ 19 19 „Поддържа гностичното учение, че сътворението е грешка… Представя си един първичен Бог, център на божествената хармония, който изпраща непрекъснато свои проявления под формата на двойки от мъж и жена. Всяка една от тези двойки е по-нисша от предшестващата и София («мъдрост») е жената в трийсетата двойка. Тя била най-малко съвършената. Но проявила своето несъвършенство не като се разбунтувала срещу Бога, подобно на Луцифер, а като пожелала страстно да се слее с него. Нейното падение е падение от любов“ (Е. М. Форстър „Александрия“). — Б.а. . Всичко, на което държим прекомерно, се превръща в грях.

Останала без божествената хармония в себе си, твърди трагическият философ, тя се откъсва, пропада и става проявление на материалното; и цялата вселена на този град, на света, се ражда от нейната мъка, от нейните угризения. Трагичното семе, от което израстват нейните мисли и действия, е семето на песимистичния гностицизъм.

Знам, че това отъждествяване е вярно, защото много по-късно, когато, измъчвана от безброй опасения, тя ме покани да се присъединя към малкия кръг, който всеки месец се събираше около Балтазар, видях, че най-силно я вълнуваше онова, което той имаше да каже по отношение на гностицизма. Спомням си как една вечер попита така жадно, така умолително, сякаш бе успяла правилно да разтълкува мислите му:

— Значи Бог нито ни е създал, нито е искал да бъдем създадени; значи ние сме резултат от работата на едно нисше божество, на един демиург, който неправилно е смятал себе си за Бог, така ли? Небеса, това наистина звучи съвсем правдоподобно; и този самонадеян хюбрис, който е заложен у нас.

Както вървяхме, тя изведнъж спря, защото имаше нужда да ме хване за реверите на сакото, да ме погледне изпитателно в очите и да попита:

— В какво вярваш? Ти никога не говориш, все мълчиш. Най-много понякога да се изсмееш.

Не знаех какво да й отговоря, понеже на мен всички идеи ми се струват еднакво добри; самото им съществуване означава, че някой твори. Има ли значение дали са обективно правилни, или неправилни? Те никога не могат да останат задълго.

— Разбира се, че има значение — изплака тя с трогателна настойчивост. — Има значение, скъпи, има, и то голямо.

Ние сме деца на заобикалящия ни пейзаж; той ни диктува нашето поведение, дори нашите мисли дотолкова, доколкото сме податливи на въздействието му. Не се сетих за по-добро обяснение.

— Твоето съмнение например, което съдържа толкова тревога и жажда за абсолютната истина, е така различно от скептицизма на гърците, от мисловната игра на средиземноморския ум със съвсем съзнателната му наклонност към софистика като част от играта на мисълта; а за теб мисълта е оръжие, теология.