Лоренс Даррелл - Балтазар

Според Балтазар аз бях изтълкувал погрешно порядъка на страховете у Жюстин по отношение на Несим. Например онзи случай с колата, който вече съм описал; когато тръгна към Кайро една нощ, за да посрещне Пърсуордън и фаровете на големия остарял ролс-ройс бяха угаснали. Заслепена от мрака, тя изгубила контрол над колата, излязла от очертанията на пътя и заподскачала от дюна на дюна, а колелата й вдигали цели гейзери от пясък, подобно на гейзерите от пръски, които хвърлят агонизиращите китове. После колата „изсвистяла като стрела“, забила нос в навятия пясък и спряла, но още известно време останала да трепери и да издава бълбукащи звуци. За щастие Жюстин не била ранена, пък и запазила достатъчно самообладание, за да се сети, че трябва да изключи двигателя. Но как поначало стана дума за това? Когато ми разправи за случилото се, тя твърдеше, че после, при прегледа на колата, се оказало, че електрическата инсталация е била изпилена — от кого?

Тогава, доколкото си спомням, за пръв път страховете й, свързани с Несим и евентуалните му опити за покушение срещу нея, добиха плът. Да, тя и преди бе намеквала за неговата болезнена ревност, но никога с яснота, никога за конкретен случай — винаги вярна на александрийския си дух! Нищо чудно обаче и цялата тази паника да е била плод на въображението ми.

Но Балтазар твърди в записките си, че десетина дни преди този инцидент от прозореца на ателието Жюстин зърнала Селим да прекосява ливадата пред къщата и да отива до колата. Смятайки, че никой не го вижда, той вдигнал капака и измъкнал отвътре един от онези парафинови цилиндри, които според нея били част от диктофона, който Несим често използвал в офиса си. Той завил въпросната част в парче плат и я занесъл в къщата. Жюстин останала край прозореца, запалила цигара и още дълго размишлявала, преди да се реши да действа. После се качила на колата, поела по пътя край пустинята и спряла на едно усамотено място, за да може да я прегледа на спокойствие. Под капака открила малко устройство, което не знаела точно за какво служи, но решила, че е записващо. Забелязала, че една от жичките на устройството води към миниатюрен микрофон, заровен някъде сред разноцветните кабели на електрическата инсталация на арматурното табло, но не успяла да я проследи докрай. Извадила пиличката си за нокти и прерязала кабела на няколко места, без обаче да пипа устройството, което останало на мястото си, при това неповредено. И точно тогава според Балтазар погрешка тя сигурно е засегнала или полупрерязала един от проводниците към фаровете на колата. Или поне така споделила пред Балтазар, въпреки че подобно нещо на мен не ми е казвала. Ако трябва да му вярвам, излиза, че през цялото време, докато тя ми се тюхкаше за неразумните рискове, които поемаме, и че трябва да внимаваме повече и да се крием от хорските очи, всъщност ме е използвала единствено за да ме размахва пред очите на Несим като плащ пред разярен бик!

Но това било само в началото, докато по-късно, твърди приятелят ми, една случка наистина я накарала да смята, че мъжът й замисля нещо срещу нея, и тази случка била убийството на Тото дьо Брюнел по време на карнавала у Червони. Защо ли не споменах за него в „Жюстин“? Истината е, че бях там, присъствах на разигралото се произшествие, ала то, въпреки че бе част от тогавашната атмосфера, някак ми убягна, може би поради напрежението на останалите събития. По онова време Александрия познаваше много такива неразбулени мистерии. И макар в този случай да знаех версията на Жюстин, навремето не й повярвах. И все пак странно е, че изобщо не съм го споменал, дори мимоходом. Разбира се, истинското обяснение получих няколко месеца по-късно, когато самият аз се канех да напусна Александрия завинаги, поне така възнамерявах.

Карнавалът в Александрия е чисто светско събитие — без никаква календарна връзка с останалите религиозни празници. Предполагам, че е бил основан от трите или четирите големи католически рода в града; може би по този начин са искали да се идентифицират косвено с отсрещния бряг на Средиземноморието, с Венеция и Атина. Така или иначе, днес няма богаташко александрийско семейство, било то коптско, мюсюлманско или еврейско, което да не държи цял гардероб, пълен с маски и кадифени домина, специално за това тридневно безумие. След Нова година това е може би второто най-голямо християнско празненство. През тези три дни и нощи властва духът на пълната анонимност: анонимност, постигната чрез мрачното черно кадифено домино, което скрива личността и пола и тогава човек не може да различи нито мъж, нито жена, нито съпруга, нито любим, нито приятел, нито враг.