Лоренс Даррелл - Балтазар

Наруз си купи захарна пръчка и я заблиза, докато наблюдаваше прииждащите талази, които се канеха да го погълнат. Ето ги и дервишите рифия 33 33 Братство на мюсюлмански мистици или суфити, известно на Запад като дервишки орден. Намира разпространение най-вече в Египет, Сирия и Турция до забраната му през 1925 г. — Б.пр. , които, веднъж изпаднали в транс, можеха да танцуват върху жива жарава, да пият разтопено стъкло и да поглъщат живи скорпиони или пък да се въртят, докато действителността като пренавита пружина изведнъж се развие, отприщи се и те тупнат на земята, останали без дъх, замаяни като свалени с прашка птици. Знамената и факлите, големите открити мангали с горящи цепеници и книжните фенери, покрити с надписи, хвърляха примки от светлина и йероглифи от сенки върху черния екран на задъханата александрийска нощ. Всички места се изпълниха до пръсване от зрители, които ръфаха процесията като булдози, пищяха и хапеха; но приливът не стихваше, следваше своя си див ритъм (може би същата музика е чувал и умиращият Антоний от поемата на Кавафис), докато най-накрая погълна мрака на просторния мейдан, разля се навред, прие контурите на мантии, роби и плащове, на лица и предмети без контекст, които току изригваха и обагряха покрайнините на небето с петна от пъстри цветове. Човешките същества се подпалваха взаимно.

Някъде в черната вътрешност на това парче земя с купчини порутена зидария и опустели, изкормени къщи се намираше малка градинка с надгробен камък, който бележеше мястото, съдържащо смисъла на цялата тази суматоха. Тук, на светлината на трептяща свещ се изчиташе една християнска молитва за почитаната светица, докато наоколо вилнееше тъмното гъмжило на Александрия. Цяла дузина религии и вероизповедания се бяха събрали да честват един осветен от времето празник, който бе станал всеобщ, като че по-скоро посветен на годишния сезон и мястото, които сами по себе си заличаваха напълно каноническия символ и заложените в него внушения. За една религиозна страна обаче всички религии са едно и докато правоверните шептят молитви и просби към техния си строго определен светец, останалите се веселят, защото около такива празници неизменно възникват панаири, превръщайки ги в пищен карнавал от светлина и музика.

Картината бе често пронизвана от пискливата свирка на локомотивите в смълчаните товарни гари или пък от сирената на параход, потеглил за Индия — все шумове, напомнящи за самия град, за пълнолетните нужди и сили на този голям entrepot 34 34 Склад (фр.) — Б.пр. . Нощта бе приютила всички — проститутката, припяваща със сипкав глас под акомпанимента на думкащи по барабана пръсти, кресливите деца, заели местата по люлките, въртележките и стрелбищата, змиеукротителите, изродите (брадатата жена Зубейда и телето с пет крака), големия театър с пехливаните отпред, които се пъчеха съвсем голи, само по парче плат около бедрата, и демонстрираха уменията си, като стояха неподвижни — само мускулни конвулсии пробягваха по телата им, — стягаха и отпускаха гръдните, стомашните и тръбните си мускули, измамни в силата си като лятна буря.

Съвсем замаян, Наруз гледаше около себе си като пиян, захласваше се по всичко, стъпките му лъкатушеха, следвайки слепешката сокаците на този град от празнични светлини. В края на един дълъг пасаж, след като успя да се освободи от домогванията на десетина момичета, които практикуваха буйния си занаят зад платнените стени на изрисувани шатри, опънати насред панаирните сергии, той стигна до ярко осветените павилиони за обрязване. Най-големият и най-пищният от всички принадлежеше на учителя на Абдул, Махмуд Енайет Аллах. По стените му се виждаха картини в крещящи цветове, поставени в рамки и изобразяващи цялата церемония по обрязването, а от трегера висеше голяма, пълна с пиявици стъкленица. Самият доайен присъстваше тук тази вечер, подкокоросваше тълпата и обещаваше безплатно обрязване на онези правоверни, които са толкова бедни, че не могат да платят редовната такса. Силният му глас гърмеше над насъбралите се отпред, докато двамата му помощници стояха мирно зад обкования в месинг ваксаджийски стол с вдигнати във въздуха готови бръсначи. Вътре в павилиона двама възрастни мъже в тъмни костюми сърбаха кафе с мрачен философски вид.

Бизнесът не вървеше. „Насам, насам, пречистете се, правоверни“ — бумтеше гласът на стареца, хванал с две ръце реверите на стария си сюртук, а потта се стичаше по лицето изпод червения му фес. В единия край на павилиона, погълнат изцяло от тънкостите на занаята си, седеше един братовчед на Махмуд и татуираше гърдите на красива мъжка проститутка, чиито мазни къдрици се спускаха надолу по гърба, а очите и устните бяха тежко гримирани. До него висеше голямо блестящо стъкло с най-различни модели за татуировка, от които клиентите му можеха да направят своя избор — чисто геометрични форми за мюсюлманите, или избрани текстове от Корана, или тържествен обет, или просто имена на любими хора. Една по една запълваше порите на кожата като същински майстор на иглата и от време на време се усмихваше под мустак. Така точка по точка създаваше рисунката, докато старият доайен се дереше с все сила от стъпалото над него: „Насам, насам, правоверни!“