Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Може ли да заведа Маунтолив при Наруз, да види къде работи?

— Разбира се.

Маунтолив беше очарован от начина, по който произнесе името му. Каза го с френска интонация „Монтолиф“ и на него му прозвуча много романтично. Тази мисъл също беше нещо ново. Тя го хвана под ръка и двамата поеха през градината с рози, прекосиха палмовите плантации и се озоваха при инкубаторите, които се помещаваха в дълга ниска сграда от глинени тухли, построена доста под нивото на земята. Почукаха един-два пъти на хлътналата врата, но най-накрая Лейла я блъсна нетърпеливо, тя се отвори и двамата влязоха в тесен коридор с десет глинени пещи, наредени от двете страни една срещу друга.

— Затворете вратата — провикна се дълбок глас и в същото време Наруз се надигна сред гнездо от паяжини, изникна от мрака и чак тогава разпозна натрапниците. Маунтолив се сепна при вида на навъсения му поглед и заешката устна, както и от грубия начин, по който се беше провикнал; сякаш въпреки младостта му пред тях стоеше дрипав отшелник от скално убежище. Кожата му беше жълтеникава, а около очите му имаше бръчки от дългото бдение. Но когато ги разпозна, той се извини и остана много доволен, че някой си е дал труда да го навести. Изведнъж се почувства много горд и бързо започна да обяснява как работят инкубаторите, а Лейла тактично го остави да обсеби разговора. Маунтолив беше наясно, че излюпването на яйца с помощта на изкуствена топлина е нещо, с което Египет се славеше от най-дълбока древност, и с интерес се заслуша в описанията на Наруз. В този подземен овраг, потънал в прастари паяжини и непометена мръсотия, двамата разговаряха за техники и температури под подозрителния поглед на жената, чиито тъмни очи сравняваха различните им телосложения и обноски, различните им гласове. Живият интерес на госта като че го възбуждаше и Наруз се впусна в най-незначителни подробности като онази странна техника, при която измерваш топлината на яйцето без термометър, притискайки го до окото си.

По-късно, на връщане през розите с Лейла, Маунтолив рече:

— Приятно момче е синът ти. — А тя неочаквано се изчерви и сведе глава. Отговори му тихо и развълнувано:

— Вечно ще тежи на съвестта ни, че не зашихме навреме заешката му устна. Като беше малък, селските деца му се подиграваха, викаха му „камила“ и той много страдаше от това. Нали знаеш, че устната на камилата е разцепена на две? Не ли? Така е. Наруз трябваше да преодолее много неща. — И младият мъж до нея внезапно усети как сърцето му се свива от съчувствие. Но нищо не каза. А после, същата вечер, тя изчезна.

Още в началото появилите се у него чувства го смущаваха, но той нямаше навика да се самонаблюдава, тъй като не беше наясно, така да се каже, с потенциала на собствената си личност — с една дума, тъй като беше млад, успешно ги игнорира. (След време си повтаряше всичко това наум, спомняйки си с тъга всяка подробност, докато се бръснеше пред старомодното огледало или връзваше вратовръзката си. Маниакално си припомняше цялата история отново и отново, като че ли заради другиго, за да провокира и осмисли целия съвършено нов диапазон от емоции, които Лейла освободи у него. От време на време изпускаше едно „по дяволите“ под сурдинка, през стиснати зъби, сякаш мислено си възстановяваше някакво страшно нещастие. Колко неприятно е да те карат да пораснеш, но и колко вълнуващо. Той гравитираше между страха и гротескното въодушевление.)

Двамата често яздеха заедно в пустинята, подканени от съпруга й, и веднъж, в една пълнолунна нощ, легнали върху дюната, леко засипани с пясък от тихия бриз, очертал силуетите им като сняг или прах, той изведнъж се озова пред едно ново лице на Лейла. Бяха вечеряли и разговаряха под призрачната светлина.

— Чакай — ненадейно се обади тя. — На устната си имаш троха. — Наведе се напред и нежно я взе с езика си. Той усети как малкият й топъл език на египетска котка се задържа за миг върху долната му устна. (Точно тук мислено винаги си казваше „по дяволите“.) При това движение той пребледня и за малко да припадне. Но тя беше толкова близо до него, безобидно близо, усмихна се, сбърчи нос и на него не му оставаше нищо друго, освен да я вземе в обятията си и да продължи неуверено напред като мъж в огледало. Техните мълвящи силуети се срещнаха като отражения във водата на езеро. Умът му се пръсна на хиляди парченца, които литнаха край тях над пустинята. Толкова лесно станаха любовници и самият акт завърши с толкова очевидна липса на преднамереност, че известно време самият той едва бе в състояние да осъзнае какво се е случило. Когато дойде на себе си, веднага си пролича колко е млад, тъй като запелтечи: