И тя се беше предала, реагирайки отначало с отчаяние, после с примирение към живота, който й бяха предопределили. Съпругът й беше мил и внимателен, но не блестеше интелектуално. Животът беше изсмукал волята й. Предаността й беше такава, че тя взе присърце делата му и продължи да живее — защото той искаше така — далеч от единствената столица, чийто живот, макар и смътно, наподобяваше европейския — Александрия. В продължение на години се беше подчинявала на затъпяващото влияние на Делтата и на еднообразното съществуване в земите на Хоснани. Живееше предимно чрез Несим, който учеше в чужбина и чиито редки визити внасяха оживление в къщата. Но за да задоволи своето все още живо любопитство към света, тя се беше абонирала за книги и списания на всичките четири езика, които владееше не по-зле от родния си, дори може би по-добре, защото никой не може да мисли или чувства единствено чрез неизмеримата отживялост на арабския. Бяха минали вече много години на усилия да се примири със съдбата си, но елементът на отчаяние се бе проявявал под формата на различни нервни страдания, за които съпругът й винаги предписваше едно нелишено от разум лекарство — десетдневна ваканция в Александрия, която успяваше да върне руменината по страните й. Но след време дори и тези посещения започнаха да стават все по-нередовни: без да усети, тя се беше откъснала от обществото и откри, че вече почти не умее да води онези незначителни разговори на незначителни теми, върху които почиваше неговото съществуване. Животът на града я отегчаваше. По правило той беше повърхностен като водите на голямото езеро; с течение на времето способностите й за самовглъбяване се изостриха и след като повечето нейни приятели се разпръснаха, останаха само няколко имена и лица — доктор Балтазар например, както и Амарил и неколцина други. Много скоро обаче Александрия щеше да стане по-скъпа на Несим, отколкото на нея. Когато приключи с образованието си, той щеше да постъпи в банка с бързо разрастваща се мрежа от нови клонове — корени, които се пресягаха към корабостроенето, към петролната промишленост, производството на волфрам, корени, които имаха нужда от напояване… Но дотогава Лейла вече щеше да се е превърнала в отшелник.
Поради този самотен живот тя се оказа някак съвсем неподготвена за Маунтолив, за появата на един непознат сред тях. През онзи първи ден се върна късно от езда в пустинята и все още приятно възбудена, зае мястото си, бързо и безшумно, между съпруга си и неговия гостенин. Маунтолив почти не я погледна, но развълнуваният й глас събуди странни леки потрепвания в сърцето му, които той регистрира, без повече да се задълбочава. Тя носеше бели бричове за езда и жълта риза с шал. Гладките й малки ръце бяха бели и без пръстени по тях. Нито един от синовете не се появи за обяд през този ден, но след като приключиха с яденето, именно тя предложи да го разведе из къщата и градината, тъй като вече беше приятно изненадана от приличния арабски и отличния френски на младия мъж. Държеше се с него с разбираемата загриженост на жена към единствената й мъжка рожба. Искреният му интерес и желание да учи я изпълниха с чувство на благодарност, което изненада самата нея. Беше нелепо, но от друга страна, никога преди това чужденец не беше проявявал каквото и да е желание да ги изучава и преценява — тях, тяхната религия и традиции. Обноските на Маунтолив бяха толкова изискани, колкото уязвимо се оказа самообладанието му. Тръгнаха да се разхождат в градината с рози, заслушани в гласовете си като в сън. И двамата се чувстваха като останали без дъх, сякаш се задушаваха.
Същата вечер, когато каза „лека нощ“, след като вече беше приел поканата на съпруга й да се върне и да им гостува, тя не се появи. Само един слуга донесе бележка, в която пишеше, че е неразположена, че има главоболие и трябвало да лежи. Но тя очакваше завръщането му решително и с неясни опасения.
Той, разбира се, се запозна с двамата братя още първия ден, защото Несим се появи следобеда — току-що се беше върнал от Александрия. И Маунтолив веднага разпозна в него сродна душа — човек на установените принципи. Откликнаха един на друг напрегнато, като в музикална хармония.
И Наруз.
— Къде е добрият ни Наруз? — обърна се Лейла към съпруга си, сякаш той отговаряше за втория син, а не тя, сякаш той беше неговият залог в света.
— Вече четирийсет дни е при инкубаторите. Утре ще се върне.
Лейла се смути.
— Той е фермерът в семейството, докато Несим е банкерът — обърна се да обясни на Маунтолив и леко се изчерви. След това пак извърна лице към съпруга си и каза:
Читать дальше