Лоренс Даррелл - Маунтолив

Толкова трудно му беше да се ориентира на това място, когато пристигна за пръв път, за да връчи препоръчителното си писмо: пътят, както и досега, стигаше само до реката, след което през каналите до къщата можеше да се отиде само на кон. Откъснат отвсякъде, беше останал в колата си близо час, преди да се намери един любезен минувач, който му предложи кон, за да стигне целта си. През онзи ден в къщата нямаше другиго освен инвалида. Маунтолив се беше забавлявал, докато го гледаше как чете въпросното писмо, съчинено в цветистия висок стил на арабския — инвалидът измънкваше обичайните любезности в отговор на комплиментите, които изчиташе, сякаш написалият писмото присъстваше в стаята. После вдигна рязко глава, вгледа се нежно в лицето на младия англичанин и му каза нещо, на което Маунтолив кимна.

— Ще дойдеш да живееш с нас. Това е единственият начин да усъвършенстваш арабския си. За два месеца например. Моите синове знаят английски и с удоволствие ще разговарят с теб, жена ми също. За тях ще бъде истинско щастие да се появи ново лице, гост в къщата. А моят скъп Несим, макар и още съвсем млад, учи в Оксфорд и вече е последна година там. — Гордост и задоволство грейнаха в хлътналите му очи за миг, после пак угаснаха, за да направят място на обичайния му израз на болка и огорчение. Болестта буди презрение. И всеки болен го знае.

Маунтолив беше приел и отказвайки се както от почивката у дома, така и от един нормално прекаран отпуск в Египет, си бе издействал разрешение да остане два месеца в къщата на този копт, едър земевладелец. За него това представляваше пълно откъсване от всичко познато, но и включване в модела на семеен живот със стари традиции, подхранвани от несъзнаваната пищност на един феодализъм, който се простираше назад във времето до Средните векове, че и преди тях. Светът на Бъртън 2 2 Сър Ричард Франсис Бъртън (1821–90) — английски изследовател ориенталист и писател. Открива Танганайка заедно с Джон Спийк; прави първия пълен превод на „Хиляда и една нощ“. — Б.пр. , Бекфорд 3 3 Уилям Бекфорд (1759–1844) — английски писател, автор на ориенталски романси. — Б.пр. , лейди Хестър 4 4 Лейди Хестър Луси Станъп (1776–1839) — светска дама, племенничка на английския министър-председател Уилям Пит-младши и известна пътешественичка — предимно в земите на Близкия изток. — Б.пр. . Нима те все още съществуваха? Но тук, през погледа на човек отвътре, участник в грандиозното пано, което собственото му въображение бе изрисувало, той изведнъж откри как екзотичното става нормално. Поетиката сияеше именно поради тази непринуденост, с която изпълваше ежедневието. Маунтолив вече беше успял да постигне своето „Сезам, отвори се“ с езика, който му беше винаги „подръка“, и изведнъж си даде сметка, че за пръв път наистина прониква в тази чужда страна и в нейните moeurs 5 5 нрави (фр.) — Б.пр. . Чувстваше онова, което човек винаги чувства в подобна ситуация — удоволствие, от което ти се замайва главата, защото усещаш как губиш стария си „аз“ и на негово място отглеждаш нов. Забеляза как той му се изплъзва, как контурите му се размиват, така да се каже. Това ли е истинската стойност на образованието? Беше започнал да пресажда цял един огромен и непокътнат свят от полето на собственото си въображение в истинската почва на новия си живот.

Семейство Хоснани се оказа странно в своята разновидност. Изисканият Несим и неговата майка бяха хора на духа и принадлежаха към емоционалния свят на висока интелигентност и изострена чувствителност. Той, по-големият, винаги гледаше да бъде в услуга на майка си във всичко — било да й отвори вратата или да вдигне от пода падналата й носна кърпа. Неговият английски, както и френски бяха перфектни, безупречни като обноските му, изящни и овладени като тялото му. После идваха другите двама, които седяха с лице към тях отсреща на масата и се гледаха през запаления свещник: инвалидът с одеялата и по-малкият син — як, набит и грубоват като булдог с едно не много ясно изражение, винаги нащрек, сякаш готов всеки миг да откликне на боен зов. С тежко телосложение и грозно лице, той въпреки това беше много мил; по захласнатия вид, с който попиваше всяка изречена от баща му дума, си личеше кого предпочита да обсипва със своята любов и преданост. Неговата наивна сърдечност блестеше в очите и той също беше готов да е винаги в услуга; когато работата на полето не изискваше неговото присъствие, той начаса освобождаваше безмълвния дребен слуга, който дежуреше зад инвалидната количка, за да е на разположение на баща си; изпълнен с гордост, преливащ от радост, че може да го пази, да го вземе на ръце, да го вдигне и да го пренесе до тоалетната. Гледаше майка си с нещо като гордост и детска тъга, която проблясваше и в очите на инвалида. Въпреки това, макар и различни, братята бяха като две маслинови клонки, нищо не ги делеше — бяха от един корен и добре го съзнаваха, обичаха се истински, защото всъщност се допълваха; единият силен там, където другият беше слаб. Несим се страхуваше от кръв, от физическа работа и от груби обноски, докато Наруз умираше за тях. А Лейла? Разбира се, Маунтолив я възприемаше като красива загадка, докато би могъл, ако имаше повече опит, да долови в нейната непринуденост съвършената простота на духа, а в екстравагантната й природа — темперамент, на който е отказано пълноценно развитие и който с готовност е приел да прави компромиси. Този брак, например, с мъж много по-възрастен от нея, беше станал по договорка — но все пак това беше Египет. Богатството на нейното семейство беше свързано с богатството на Хоснани — и съюзът им по-скоро приличаше, като всички подобни, на сливане на две големи компании. Дали самата тя ще е щастлива или нещастна, изобщо не се обсъжда. А тя беше гладна, това е всичко, просто гладна за света на книгите и срещите, които ставаха извън обсега на старата къща, извън големите отговорности, свързани със земята, от която идваше богатството им. Беше покорна и отстъпчива, предана като добре дресирано животно. Измъчваше я само тягостното еднообразие. Като млада беше завършила образованието си в Кайро с отличен успех и в продължение на няколко години хранеше илюзия, че може да замине за Европа и там да продължи обучението си. Искаше да стане лекар. Но по онова време жените в Египет се смятаха за късметлийки, ако могат да се отърват от фереджето, да не говорим за строгите ограничения на египетските обичаи и обществения манталитет. За египтяните Европа беше просто търговски център, който богатите посещават. Естествено, на няколко пъти тя беше ходила в Париж заедно с родителите си и се беше влюбила в града, както става с всички нас, но що се отнася до това да прескочи бариерите на египетската традиция и изцяло да пренебрегне зависимостта от родителите — да избяга в живот, който може да подхрани будния й ум — там беше ударила на камък, камъка на нейните родители и техния консерватизъм. Длъжна е да се омъжи и Египет да бъде нейният дом — така отсекли те хладнокръвно и побързали да й намерят най-добрия по душа и най-способния сред най-богатите си познати. Застанала на ръба на всички тези мечтания, все още красива и богата (в александрийското общество била известна като „черната лястовица“), Лейла видяла как всичко пред очите й губи смисъл и се размива в неясна призрачност. Била длъжна да се съобразява и толкоз. Разбира се, никой не би имал нищо против да посещава Европа със съпруга си през няколко години, за да пазаруват, да ходят на почивка… Но животът й трябваше да принадлежи на Египет.