Лоренс Даррелл - Маунтолив

Еръл се върна точно навреме, след като беше изгълтал на крак вечерята си, и остана направо възхитен, когато свари шефа си проснат като морска звезда на красивата ливада, почти заспал. Липсата на формалности беше нещо прекрасно.

— Звънни да ти донесат питие — каза му Маунтолив благосклонно — и ела да седнем навън, тук все пак се усеща някаква прохлада. Откъм реката полъхва свеж ветрец. — Еръл се подчини, приближи се и леко притеснен, седна на тревата. Разприказваха се за общата организация на работата.

— Знам — каза Маунтолив, — че всички служители тръпнат в очакване на лятното преместване в Александрия. Самият аз тръпнех, когато бях начинаещ тук в комисията. Трябва да кажа, че ще се махнем от този ад, но след като си връча акредитивните писма. Доколкото разбрах, кралят ще се появи на заседанията на Дивана 57 57 Така се нарича централната администрация на ислямската държава или конкретно подразделение на правителството. — Б.пр. след три дни. Научих го от Абдел Латиф на летището. Добре. Тогава утре искам да поканя всички секретари и техните съпруги на чай, а вечерта — младшия състав на коктейл. Всичко друго може да почака, докато ти уредиш специален влак, за да се натоварят пътническите сандъци. Какво ново в Александрия?

— Всичко си е наред, сър — мъгляво се усмихна Еръл. — Това си е обичайната суматоха при всяко ново назначение, но египтяните се показаха изключително отзивчиви. Протоколът успя да намери отлична резиденция и лятна канцелария, както и други помещения, които могат да се използват за офиси. Всичко върви повече от добре. Трябва само да осигурим хора за канцеларията. Аз съм нахвърлял един списък с дежурства на ротационен принцип, така че всички да се изредят за по три седмици. Домашният персонал може да тръгне в пълен състав. Предполагам, че там ще дадете известен брой приеми. Дворецът също ще напусне града след около две седмици. Няма проблеми.

Няма проблеми! Бодряшка фраза. Маунтолив въздъхна и се умълча. В мрака, затулил пространството към реката, изведнъж нещо се обади, звук като жуженето на рояк пчели, после смях и песни се смесиха в едно заедно с острото, пронизително дрънчене на систрона.

— Бях забравил — промълви Маунтолив болезнено. — Сълзите на Изида! Това е нощта на отлива, нали?

— Така е сър — кимна му Еръл мъдро.

Скоро реката щеше да се изпълни със стройни фелюги, певци, шумни китари и гласове. Изида-Диана щеше да сияе в небето, ала тук грейналата ливада образуваше само един конус светлина, който забулваше нощното небе. Маунтолив се огледа объркано, търсеше съзвездията.

— Това е всичко — каза и Еръл веднага се изправи. Прокашля се и продължи: — Пърсуордън не се появи, защото се е разболял от „инфлуенца“, така ли? — Маунтолив реши, че подобна лоялност е добър знак. — Значи, не — каза и се усмихна. — Знам, че ви създава главоболия, но ще се постарая да го вразумя. — Еръл го изгледа с приятна изненада.

— Благодаря ви, сър.

Маунтолив тръгна бавно да го изпрати до къщата.

— Освен това искам да вечерям с Маскелин. Ако е възможно, още утре вечер.

Еръл кимна:

— Той беше на летището, сър.

— Не съм го забелязал. Моля те, нека секретарят напише една покана за утре вечер. Но преди това му звъннете, за да го попитате дали му е удобно, и ме осведомете, за да знам. За осем и петнайсет, официално облекло.

— Разбира се, сър.

— Трябва непременно да говоря с него, тъй като поемаме някои нови контролни функции и неговото сътрудничество ми е необходимо. Бил блестящ професионалист, така ми казаха.

Еръл вдигна очи — пълен със съмнение поглед.

— Двамата с Пърсуордън имаха жестоки разногласия. Всъщност цялата изминала седмица Маскелин буквално беше обсадил посолството. Той е умен, но… доста твърдоглав? — Еръл се изказваше предпазливо, не искаше да стига много далеч с думите си.

— Е — обади се Маунтолив, — нека първо говоря с него, за да имам лични впечатления. Мисля, че промяната ще се хареса на всички, дори на господин Пърсуордън.

Сбогуваха се.

Следващият ден беше пълен с известните на Маунтолив рутинни задължения, но този път изпълнявани, така да се каже, от нов ъгъл — непознатата гледна точка на положение, което караше хората веднага да скачат на крака. Беше вълнуващо, но и притеснително; винаги беше успявал да поддържа умерено приятелски отношения с нисшия състав на всички нива, както и нагоре до ранг съветник. Дори огромните морски пехотинци от караула се държаха любезно, но и много коректно с него и винаги разговаряха дружески. Сега се отдръпваха встрани и се заковаваха на място, като че заемаха отбранителна поза. Това са горчивите плодове на властта, помисли си той, приемайки новата си роля с примирение.