Лоренс Даррелл - Маунтолив

„Какви толкова източници имаш предвид?“

„Ами тук, в египетската полиция, работят много англичани, които говорят арабски и добре познават въпросните хора. Защо да не използваме някои от тях?“

Той ме изгледа продължително:

„Но те са точно толкова продажни, колкото и арабите. Нимрод продава информацията си на пресата. Той е на хонорар в «Глоуб», който му плаща по двайсет лири на месец за поверителни данни.“

„Трябва да има и други.“

„Разбира се, че има. Само трябва да ги видиш!“

„Вземи например Дарли, който очевидно посещава срещите, които толкова те безпокоят. Защо не го помолиш за помощ?“

„Няма да компрометирам информационната си мрежа, като въвличам в нея подобни типове. Не си струва. Не желая да рискувам.“

„Тогава защо не направиш отделна мрежа — нека Телфорд я организира. Специално за въпросната група хора и за никой друг. Която при това няма да има достъп до ядрото на твоята организация. Това поне можеш да го направиш, нали така?“

Загледа се в мен умислено, претегляше доводите бавно, капка по капка.

„Ако искам, ще бъда в състояние да го направя — призна си. — И ако сметна, че може да ни доведе донякъде. Но няма да ни доведе доникъде.“

„Във всеки случай, защо да не опитаме? Твоето положение тук си остава доста неясно, поне докато не пристигне новият посланик, за да го формулира, както и да послужи за арбитър между нас двамата. Да предположим, че пусна този доклад и цялата група бъде пометена?“

„Е, и?“

„Да предположим — както аз вярвам — че става дума за нещо, което може да е от полза за британската политика в региона. Тогава никой няма да ти прости, че си помогнал на египтяните да пресекат делото в зародиш. И ако наистина се окаже, че случаят е именно такъв, ти ще трябва“…

„Ще си помисля.“ — Той, разбира се, нямаше никакви намерения да си мисли, това ми беше ясно, но сега му се налагаше. Промени си мнението и на следващия ден ми се обади да каже, че ще послуша съвета ми, но „без това да става в ущърб на правилата“; така че войната между нас си оставаше в сила. По всяка вероятност беше дочул за твоето назначение, а и за това, че сме приятели. Всъщност нямам представа.

Уф! Това май е всичко, което мога да ти кажа. Колкото до останалото — страната си е още на мястото с всичко различно в нея — всичко хетероклитно, полиморфно, полисъставно, многостранно, несигурно, непрозрачно, неопределено, съмнително или просто налудничаво. Желая ти всичко най-хубаво тук, когато аз ще бъда надалеч! Знам, че с първия си посланически пост ще пожънеш огромен успех. Може би няма да съжаляваш за тези парченца информация от

Маунтолив изчете този документ с голямо внимание. Раздразни се от тона му, а информацията в него му се стори леко обезпокоителна. От друга страна обаче, всяка дипломатическа служба се разкъсва от фракции, лични дрязги и разминаващи се мнения, които винаги излизат на преден план. За миг се почуди дали наистина няма да е по-разумно да разреши на Пърсуордън преместването, което сам желаеше. Но бързо укроти мисълта си, като остави друга една да надделее. Ако ще трябва да действа, на сегашния етап не бива да показва нерешителност — дори с Кенилуърт. Крачеше напред-назад в този зимен пейзаж и изчакваше събитията да добият по-ясни очертания относно бъдещето му. Най-накрая с голямо закъснение състави кратко писъмце до Пърсуордън — плод на много чернови и премисляне, което изпрати с дипломатическа поща.

„Скъпи ми, П.,

Трябва да ти благодаря за писмото и интересните сведения. Но мисля, че не съм в състояние да взимам каквито и да било решения, преди да пристигна на място. Не желая да предрешавам нещата. Въпреки това искам да те задържа в посолството поне още една година. Като дойда, ще държа много на дисциплината, повече, отколкото се изисква там понастоящем; знам, че няма да ме разочароваш, колкото и неприятна да ти изглежда перспективата да останеш. Чакат ме много неща, преди да тръгна, както и много решения, които трябва да взема.

Писмото съдържаше, или поне той се надяваше да е така, равни части насърчение и неодобрение. Но, разбира се, Пърсуордън не би му писал така лекомислено, ако възнамеряваше да остане негов подчинен. Въпреки това, ако кариерата му ще следва правилния път, той трябва да започне от самото начало.

Вътре в себе си вече беше решил да премести Маскелин и да повиши в ранг Пърсуордън, да го направи свой главен политически съветник. Но въпреки това у него остана някакво смътно безпокойство. Не можа обаче да сдържи усмивката си, когато получи картичка от непоправимия. „Скъпи посланико — пишеше в нея. — Твоите новини ме разстроиха. Имаш на разположение толкова много чорлави дангалаци от колежа Итън, за да си избираш на воля… Както и да е. На вашите услуги, сър.“