Лоренс Даррелл - Маунтолив

Що се отнася до комунизма, и там няма бъдеще; възприемането на човека единствено от гледната точка на икономическия бихейвиоризъм, лишава живота от всичко приятно в него, а да лишиш човека от лична душевност е направо лудост.“ И така нататък. Каза, че цял месец бил на посещение в Русия като член на културна делегация и никак не харесал онова, което видял; ето и други boutades 17 17 Остроумна мисъл (фр.) — Б.пр. : „Тъжни евреи, по чиито лица човек може да види цялата меланхолия на тайната аритметика; попитах един възрастен мъж в Киев дали Русия е щастливо място за живеене. Той си пое дъх шумно и след като се огледа плахо наоколо, рече: «Ние имаме една приказка: навремето Луцифер решил да промени нещо в себе си. Поискал ей така, за разнообразие, да направи и той нещо добро — само едно. И тогава адът се родил на земята и го нарекли Съветска Русия.»“

През цялото това време сестра му не взимаше никакво участие, седеше, потънала в красноречиво мълчание, само пръстите й лекичко докосваха масата, извити като филизите на лоза, усмихваше се на неговите афоризми като на някаква тайна пакост. Само веднъж, когато той стана за малко от масата, тя се обърна към мен и каза: „Всъщност тези неща не бива да го занимават. Той трябва само да се научи да понася отчаянието.“ Бях толкова поразен от тази пророческа фраза, която излезе съвършено естествено от устата й, че не можах нищо да отговоря. Когато той се върна, още докато заемаше мястото си, побърза да поднови разговора, сякаш междувременно му беше хрумнало нещо ново. И каза: „Не, те са биологична необходимост, кралете. По всяка вероятност отразяват самия строеж на душата? Ние с такава лекота се примиряваме с тяхната божественост, че за мен би било много неприятно, ако се случи да бъдат заменени с диктатор, с работнически съвет или наказателен отряд.“ Не издържах и възразих на абсурдните му твърдения, но той ми отговори съвършено сериозно: „Уверявам те, че това е пътят, който преследва лявата идеология; нейната цел е гражданска война, въпреки че не си дава сметка за това поради хитростите, с които безгръбначни пуритани като Шоу и компания представят доводите си. Марксизмът е отмъщението на ирландците и на евреите!“ Нямаше как да не се изсмея на това и — чест му прави — той също се изсмя. „Но това поне обяснява защо съм mal vu — продължи той — и защо винаги с удоволствие напускам Англия, за да отида в страни, където не чувствам морална отговорност и не изпитвам никакво желание да опровергавам такива угнетителни формулировки. В края на краищата, какво толкова, по дяволите! Аз съм писател!“

До този момент вече беше изпил няколко питиета и задръжките му бяха паднали. „Дай да напуснем това безплодно блато! О, как копнея да се озова в градовете, създадени от жените в тях, Париж или Рим, построени в отговор на женски прищевки. Не мога да погледна покритата със сажди статуя на добрия стар Нелсън на Трафалгар Скуеър, без да си помисля: бедната Ема 18 18 Ема Хамилтън, съпругата на Уилям Хамилтън, британски посланик в Неаполитанското кралство, е била голямата любов на адмирал Хорейшо Нелсън (1758–1805). — Б.ред. е трябвало да отиде чак в Неапол, за да блесне с репутацията си на красива, вятърничава и d’une splendeur 19 19 Великолепна (фр.) — Б.пр. в леглото. Какво правя аз, Пърсуордън, сред тия люде — невменяеми на тема благоприличие? Дай ми на мен да се скитам там, където хората са се спогодили с вродената си гадост, където скрит под поетическата си мантия, ще бъда невидим и в безопасност. Искам да се науча нищо да не почитам и нищо да не презирам — криви са пътеките на посветения!“

— Скъпи, ти си пиян! — подхвърли Лиза със задоволство.

— Пиян и тъжен. Тъжен и пиян. Но радостен и весел!

Трябва да кажа, че тази нова и забавна черта в характера му сякаш ме сближи повече с човека. „Защо са ни тия стилизирани чувства? Защо са страхът и треперенето? И всички тия мрачни клозети с униформени полицайки, които стоят и бдят дали пикаеш направо или накриво? Помисли си само за всички страсти по моди и по дрехи, които се вихрят в нашето кралство! И свещеното подрязване на тревата: тогава чудно ли е, че като се връщам от чужбина, инстинктивно поемам към изхода с надпис «Само за чужди поданици»?“

— Да, пиян си и още как! — повтори Лиза.

— Не пиян, а щастлив — отвърна й той най-сериозно. — А средства, които да причиняват щастие няма, него трябва да го дебнеш и причакваш в засада като пъдпъдък или момиче с криле отмалели. Между изкуството и разните похвати се простира цяла пропаст!