Лоренс Даррелл - Маунтолив

Не беше никак лесно да го заместваш на всички публични събития, но от друга страна, мислеше си Маунтолив, щеше да му е от полза. Така получаваше поле за изява, върху което да развива своите способности като администратор. На практика в момента той управляваше посолството, то беше изцяло в неговите ръце. И все пак…

Забеляза, че Каудъл, началникът на канцеларията, се опитва да улови погледа му. Дочете откъса гладко и изразително, махна лентичката за отбелязване и бавно тръгна обратно към мястото си. Свещеникът произнесе едно кратко напътствие с хремав глас и с шумно прелистване на страниците всички се вторачиха в баналния текст на химна „Напред, воини на Христа“ от единайсетото издание на сборника с църковни химни на Форин Офис. Хармониумът в ъгъла изведнъж се задъха като затлъстял мъж, който тича подир автобус, след това обаче намери верния тон и изпусна един муден носов вариант на първите две фрази, чиято отсеченост в зимната притихналост прозвуча като дърпане на изкормени вътрешности. Маунтолив едва не потрепери в очакване инструментът най-сетне да влезе в доминантата — сякаш щеше да избухне в съвсем човешки ридания. Запяха нестройно, за да засвидетелстват… какво? Маунтолив се зачуди. Представляваха християнски анклав на вражеска територия, в страна, която беше заприличала на огромен концентрационен лагер заради една най-обикновена недомислица, родена от човешкия ум. Каудъл го смушка с лакът и той му отвърна с лакът, за да му покаже, че е готов да приеме всяко спешно съобщение, дори да не е строго свързано с религиозната тема. Началникът на канцеларията изпя:

Маунтолив се подразни. Обикновено в неделя почти нямаше работа, въпреки че шифровъчният отдел оставаше да дежури, макар и в минимален състав. Защо, както е практиката, не му се бяха обадили във вилата, за да пристигне веднага? Започна следващия куплет с оплаквателен тон:

Каудъл поклати глава и се намръщи, добавяйки: „Тя е още там-ам-ам-ам.“

Завиха зад ъгъла, образно казано, поеха си дъх колективно, докато музиката тръгна отново по пътеката с маршова стъпка. Тази кратка пауза даде възможност на Каудъл да му подхвърли дрезгаво и приглушено:

— Не пише спешно, а „лично“. А други още пробутват рушвети.

Изопнаха лица и с чиста съвест си допяха химна, въпреки че Маунтолив още не можеше да се съвземе от обзелото го смущение. Като коленичиха върху прашните неудобни възглавнички и заровиха лица в шепи, Каудъл продължи да нарежда между пръстите си:

— Предложен си за рицарско звание и да оглавиш нова мисия. Нека бъда първият, който ще те поздрави и така нататък.

— Божичко! — прошепна Маунтолив направо сащисан, каза го по-скоро на себе си, отколкото на Създателя. След което добави: — Благодаря ти. — Коленете му внезапно омекнаха. За пръв път му се налагаше да положи усилие, за да си придаде вид на невъзмутим. Наистина беше още твърде млад, нали? Повече от всякога несвързаното дърдорене на свещеника, който приличаше на риба меч, го изпълни с раздразнение. Стисна зъби. Мислено се чу как повтаря думите: „Да се махна от Русия! Да се махна от Русия!“, с нарастващо удивление. Сърцето му заби лудешки.

Най-накрая службата свърши и сред шепот и кашляне всички се изнизаха от балната зала с мрачни физиономии, после прекосиха лъснатия до блясък под на резиденцията. Той успя да удържи благочестиво-набожната си походка, въпреки че тя не беше никак в такт с препускащите му мисли. Веднъж озовал се в канцеларията, бавно затвори дебело облицованата врата след себе си и почувства как тя всмукна въздуха, докато прилепне плътно. После, като си пое шумно въздух, изтича надолу по трите реда стъпала до малката вратичка, през която се стигаше до Архива. Тук дежурните тъкмо черпеха с чай двамата обути с ботуши куриери, които изтупваха снега от ръкавиците и шубите си. Навсякъде по пода се въргаляха брезентови торби, които чакаха да бъдат напълнени с новата поща, завързани и стегнати. Пресипнали поздрави „добро утро“ го следваха, докато стигне до вратата на шифровъчната стая, където почука рязко и изчака госпожица Стийл да му отвори. Тя се усмихваше мрачно.

— Знам за какво сте дошли — каза му. — Чака ви в таблата — копието за канцеларията. Сложих го при личната ви кореспонденция и дадох един екземпляр на секретаря да го предаде на Негово превъзходителство.