Лоренс Даррелл - Клия

— Да — отвърна Клия и ние с Балтазар се изсмяхме на нейната привързаност към всички александрийски гадатели, което, естествено, я правеше снизходителна към магическите изкуства. — Смейте се колкото си щете — рече тя тихо.

— В интерес на истината — продължи Балтазар вече по-сериозно, — когато човек хвърли поглед към полето на така нареченото познание, чиито порти са вече открехнати, той не може да не види, че съществуват цели области от мрак, които вероятно принадлежат към царството на Парацелз — потопената част на айсберга от знания. Не, по дяволите, трябва да призная, че е прав. Станали сме прекалено самоуверени, докато се лутаме напред-назад по релсите на емпирическите факти. От време на време нещо ни чуква по главата, някой заблуден камък, хвърлен неизвестно откъде. Ето например вчера Бойд ми разказа една случка, която е също толкова странна. Става дума за войник, когото са погребали миналата седмица. Аз, разбира се, мога да дам някакви обяснения, които да съответстват на случая, но те ще бъдат крайно неубедителни. Та този млад мъж бил в едноседмичния си отпуск в Кайро. Като се върнал, казал, че е прекарал много чудесно. Ала веднага след това вдигнал висока температура, пулсът му взел да прескача и да изпада в несвяст на пристъпи. След седмица починал. Няколко часа преди смъртта дебело бяло перде обвило очните му ябълки, а над ретината се образувал лъскав червен възел. През цялото време, докато бил в делириум, младият мъж повтарял една и съща фраза: „Тя го направи със златна игла… “ Нищо друго, само тези думи. Както вече казах, човек може да приключи случая клинически с някое и друго остроумно заключение… но ако трябва да съм честен, ще призная, че той не се вписва в нито една от общоприетите и известни ми категории. Нито, между другото, аутопсията успяла да разкрие нещо, за което човек да се хване: кръвни проби, спинална течност, стомашни огледи и т.н. Нито дори едно отчетливо (макар и иначе необяснимо) менингитно неразположение. Мозъкът бил в напълно здраво и добре запазено състояние. Поне така твърди Бойд, а той с удоволствие си даде труд да прегледа най-щателно младия човек. Мистерия! Какво, по дяволите, е правил по време на своя отпуск? Вече е невъзможно да се разбере. Не е бил записан да отсяда в нито един от хотелите или временните войнишки спални. Не е знаел никакъв друг език освен английски. Тези няколко дни, прекарани в Кайро, направо му се губят. А после и жената със златната игла?

Истината е, че такива неща стават непрекъснато, и аз мисля, че ти си права (към Клия), като така упорито настояваш, че съществуват неведоми сили и че има хора, които могат да виждат бъдещето в кристала така ясно, както аз виждам през окуляра на микроскопа. Не всички, но има такива. При това съвсем необразовани хора, като вашия Скоби например. Ала според мен онова, което излизаше от устата му, когато беше леко пийнал или пък държеше да се изфука, си бяха чисти глупости и безумни брътвежи — имам предвид приказките за Наруз. Всичко беше прекалено драматично представено, за да бъде истина. И дори някои от подробностите да са били верни, той е могъл да ги разбере, изпълнявайки задълженията си. В края на краищата нали Нимрод съставяше полицейските протоколи и сигурно си ги подмятат известно време, колкото някой и друг да ги попрочете.

— Какво по-точно за Наруз? — попитах аз с любопитство, леко подразнен, че Клия е споделяла с Балтазар неща, които е премълчала пред мен. Чак сега забелязах, че тя беше пребледняла и стоеше с извърната глава. Ала самият Балтазар като че не долови нищо и задълба още по-навътре.

— Всичко ми звучи като добре измислена новела — искам да кажа това, дето щял да те повлече със себе си в гроба. Ти не мислиш ли така? И за онзи плач, който си щяла да чуеш. — Той спря отведнъж и чак сега забеляза пребледнялото й лице. — Боже, Клия — разкая се. — Дано не съм издал някаква тайна. Защо изглеждаш така разстроена? Казвала ли си ми да не споменавам за историята на Скоби? — Взе двете й ръце и я обърна с лице към себе си.

Две червени петна бяха пламнали върху бузите й. Тя поклати глава, без да отрони дума, само прехапа устни раздразнено.

— Не — обади се най-накрая, — няма никаква тайна. Просто не съм казала на Дарли, защото… както сам твърдиш, историята звучи глупаво, пък и все едно, той не вярва на подобни неща. Не исках да изглеждам по-глупава, отколкото ме смята. — Тя се наведе и ме целуна по бузата в знак на извинение. Усети раздразнението ми, както впрочем и Балтазар, който промълви с клюмнала глава: