Лоренс Даррелл - Клия

— Божествената женска логика! На земята няма нищо по-прекрасно от жена, която излива чувствата си в мисли. Обожавам тази гледка. Обожавам я. Нашата любов… Фоска! Щастието ни е пълно. Аз съм така изумен, наистина, така изумен. Никога нямаше да се сетя за нейната логика на нещата. Слушай, тя казва, че не е била в състояние да измами човек, когото смъртта дебне на всяка крачка. Правилно. Но сега, след като той е на сигурно място зад решетките, нещата стояли по-различно. И ние може да се успокоим и да нормализираме отношенията си. Все още, разбира се, няма да му казваме, за да не го нараним. Но спокойно ще се черпим от кацата с меда, както обичаше да казва Пърсуордън. Скъпи ми приятелю, всичко е прекрасно. Фоска е ангел!

— В края на краищата излиза, че си е чиста жена.

— Жена ли? Тази дума, колкото и да е прекрасна, не може да изрази и наполовина дух като нейния.

Той избухна в хиенски смях и ме шляпна приятелски по рамото. Продължихме заедно по дългата улица.

— Отивам в „Пиетрантони“, за да й купя скъп подарък… Аз, който никога не съм купувал подарък на жена, никога през живота си. Винаги ми се е струвало абсурдно. Веднъж гледах един филм за пингвини по време на размножителния им период. Мъжкият пингвин — няма нищо по-смешно на света, което да прилича на мъж — събираше камъчета и ги поставяше пред избраницата на сърцето си, с което й правеше предложение. Тази гледка не може да се разкаже, тя трябва да се види. Но ето че и аз се държа като мъжки пингвин. Няма значение. Сега вече нашата история може да има само щастлив край.

Съдбовни думи, за които често се сещам оттогава, защото само след няколко месеца Фоска вече нямаше да създава проблеми.

Много дълго време не чух нищо за сестрата на Пърсуордън, макар и да знаех, че се намира в лятната резиденция на английската легация. Що се отнася до Маунтолив, визитите му се отразяваха в дипломатическия бюлетин и затова бях наясно, че веднъж на всеки десет дни пристига от Кайро. Известно време очаквах да ми се обади, да ми даде някакъв знак, но времето минаваше и аз почти бях забравил за неговото съществуване, както, предполагам, и той за моето. Така че нейният глас, когато стигна до слуха ми по служебния телефон, ме изненада с неочакваното си нахлуване — изненада в един свят, където изненадите са рядкост и следователно добре дошли. Странен, безплътен глас, който можеше да бъде на неизвестен юноша, ми каза: „Мисля, че вие знаете за мен. Като приятел на брат ми, бих искала да поговоря с вас.“ Сама описа поканата за вечеря на следващия ден като за „личен, непринуден и неофициален“ разговор, което пък ми подсказа, че ще присъства и самият Маунтолив. Почувствах възбудата на огромно любопитство, докато крачех по дългата алея с типично английски жив плет от чемшир, прекосявайки малката борова горичка, която обграждаше лятната резиденция. Беше душна и гореща нощ — сякаш въздухът вещаеше надигащ се в пустинята хамсин 39 39 Горещ южен египетски вятър, който духа откъм Сахара обикновено през пролетта и изпълва въздуха с песъчинки. — Б.пр. , който щеше скоро да довее облаци от пясък и да засипе градските улици и площади, издигайки във въздуха цели стълбове от прах. Но засега нощният въздух беше остър и кристалночист.

Натиснах два пъти звънеца без никакъв резултат и тъкмо реших, че сигурно не работи, когато отвътре се чу шум от леки бързи стъпки. Вратата се отвори и на прага застана Лиза с израз на тържествуващо нетърпение върху сляпото си лице. Първото ми впечатление беше, че е изключително красива, макар и малко нисичка. Носеше рокля от тъмна на цвят мека материя с права колосана яка и голямо деколте, от което се показваше тънкият й врат, а главата се подаваше като от венче на цвете. Стоеше пред мен с отметната назад глава, с лице, върху което бе изписана призрачна храброст, сякаш дръзко изпъваше изящната си шия пред невидим палач. Когато си казах името, тя се усмихна, кимна и го повтори с напрегнат като опъната жица шепот.

— Слава Богу, най-накрая дойде — рече, сякаш години наред бе очаквала посещението ми. Щом пристъпих напред, бързо додаде: — Моля те, прости ми… но това е единственият начин да те опозная.

И аз усетих меките й топли пръсти върху лицето си, движеха се бързо и чевръсто, като че четяха букви. Докато ловките й ръце опипваха страните и устните ми, почувствах неудобство, което се състоеше от чувственост и отвращение. Ръцете й бяха малки и добре оформени; пръстите й създаваха впечатление за необикновена изтънченост — в краищата леко се извиваха нагоре като антени, показвайки белите си възглавнички на света. Веднъж бях виждал един световноизвестен пианист, който имаше съвършено същите пръсти — толкова чувствителни, че сякаш се врастваха в клавишите, които докосваха. Тя въздъхна тихо, като че с облекчение, хвана ме за китката и ме поведе през вестибюла към всекидневната, обзаведена със скъпа, ала безлична официална мебел, където Маунтолив стоеше пред камината с лице, изразяващо тревожна угриженост. Някъде тихо свиреше радио. Здрависахме се и в ръкостискането му почувствах нещо немощно и нерешително, което хармонизираше с плахия му глас, с който се извини за дългото мълчание.