Джеймс Джойс - Одисей

Тук Стивън, респективно Джойс, говори отново за Dio boia, тоест за онзи „бог-палач“, жесток бог, бог на гнева, в случая всеядно същество, който представлява силата, попарваща човешките въжделения. Среща се на няколко места в текста.

Това би трябвало да означава: С диплома по акушерство, бивш рицар на Ордена на Кралския колеж на медиците в Ирландия.

Тук Джойс видоизменя името на гръцкото божество Кронос, но очевидно пак става дума за стареца Време.

В християнското изкуство черешата е един от плодовете на рая и символизира благия характер на благословените, ето защо е и атрибут на Дева Мария.

„Всяка преходност“ — цитат от „Фауст“, втора част на трагедията. Така започва последният Chorus mysticus. Превод: Любомир Илиев; изд. „Атлантис“, 1999.

Последователи на Томас Малтус (1766–1834) — английски икономист, който проповядва регулиране на броя на населението в света, което според него се размножава в геометрична прогресия, докато средствата за съществуването му се умножават в аритметична прогресия, поради което препоръчва въздържане от брак и раждане, оправдава войните и епидемиите като фактор за намаляване на населението.

Виж Съдии Израилеви 6:36-37.

Брачна двойка от баладата „Щастливата стара двойка“ на Хенри Удфол. Двамата доживяват до дълбока старост и докрая са влюбени един в друг.

Перифраза на стих от елегията на Джон Дън „На любимата, която ще си ляга“, превод Кристин Димитрова; изд. „Обсидиан“, 1999.

„Доиш своята крава Злочестина. А сега пиеш сладкото мляко на вимето й“ (нем.).

Много известен цитат от „Макбет“, първо действие, пета сцена.

„Сега да пием за богините Партула и Пертунда“ (лат.). Римски богини съответно на раждането и на изгубената девственост.

Оттук нататък стилът навлиза в XX в. и се разпада на фрагменти от диалект, жаргон, реторика и всевъзможни варианти на английския, така както се говори в Западна Африка, Далечния Изток, Америка, Ирландия, негърски английски, кокни, нюйоркски жаргон, както и съвсем неправилен, неграмотен и неразбираем език. Присъстват още търсещият сензации вулгарен език на пресата и рекламата. Освен това репликите трудно се тълкуват (смисълът на част от тях става ясен чак в следващата глава) и е невъзможно да се каже със сигурност коя на кого от героите принадлежи. Интересно е да се отбележи, че жаргонните изрази тук са не само от XX в., но и от XVII в.

От израза bona fide — по съвест, съвсем искрено (лат.) В Ирландия този латински израз се употребявал за онези забавени по пътя туристи, които имали право на алкохол в заведенията и след законно определения за това час. Алкохол се сервирал до единайсет вечерта.

Обичайната благословия в края на всяка служба. Прави впечатление обаче, че е изпуснато et Spiritus Sanctus (лат.).

„Напред, мои деца“ (фр.).

Древноперсийска мярка за разстояние, станала известна от „Анабазис“ на Ксенофонт.

„Мама ме омъжи“ — началните думи на френска пиянска песен.

Тихо, тишина (лат.)

Свръхчовек (нем.)

Широко известни лекове против махмурлук. „Прерийна стрида“ например представлява жълтък, подправен с кетчуп, оцет, лимонов сок, червен пипер, сол и сос „Табаско“.

По името на лорд Ардилон, един от собствениците на пивоварната „Гинес“.

Използва се, когато човек не иска да лъха на алкохол.

„Пандемос“ означава „на всички хора“.

Моята любов, моята чашка (ирл.)

Всички ще пием от зелената отрова (абсент) и всяка коза за свой крак (лат.).

На английски думата е onion „лук“, а не пастърма — с нея полицаите проверяват дали си пиян и дали заваляш думите.

Довиждане на компанията (фр.).

Главният герой в „Пътят на поклонника“ от Джон Бъниан (1628–1688).

За ваше здраве! (фр.)

Герой от американски комикси.

През 1897, по време на юбилея на кралица Виктория, тя раздала храна на бедните в Дъблин, но порциите овнешко били толкова оскъдни, че оттогава в езика е останал и ироничният израз „юбилейна мръвка“.