Джеймс Джойс - Одисей

Оттук нататък Джойс имитира англосаксонската ритмична, често римувана и подчертано алитеративна проза, която се свързва най-вече с името на Елфрик (ок. 955-ок. 1022), монах от Уинчестър, който черпи вдъхновение от латински църковни източници. Признат е за най-големият прозаик в староанглийската литература.

Оттук започва пародия на средноанглийски нравоучителни писания. Архаизирането на превода върви по линия на римуваната проза.

С това обидно име кръстоносците са наричали Мохамед, тъй като са гледали на него като на езически идол.

Това е ирландското име на Шотландия.

Според средновековните бестиарии еднорогът живеел хиляда години, но тук очевидно Стивън го обърква, може би защото е пиян, с митичния феникс, който изгаря, пак веднъж на хиляда години, и се възражда от собствената си пепел.

Първият епископ на Лион. Почитането му се свързва с известни предхристиянски обичаи, един от които представлявал изливане на вино върху изображение на неговите гениталии. Виното се оставало да вкисне и с така полученият оцет се лекувало безплодие.

Миризма на „цъфтеж лунен“, тоест на жена в менструация. Смятало се, че такава жена обладава способности за добро и зло. Към доброто спада способността й да лекува жени от безплодие.

Едното следва другото или с последващ резултат (лат.)

Има предвид църквата.

Рибарският печат или пръстен е всъщност папският печат. Свърза се с името на рибаря Петър, на когото Иисус казва: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си“.

Тук Стивън преиначава притчата: „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му се отплати за неговото благодеяние.“ Притчи Соломонови, 19:17.

Оттук нататък започва пародия на елизабетински хроники в проза.

Герой от популярна балада, свещеник-опортюнист, който винаги се съюзява със силните на деня, дори променяйки религията си. Тук Стивън несъмнено намеква и за двуличието на папа Пий X (1835–1914), кой привидно продължава политиката на своите предшественици против окупацията на папските земи от страна на италианското правителство, но в същото време поддържа изключително приятелски отношения с него.

„Към теб прибягва всяка плът“. Псалом 64.

Св. Бернар (ок. 1091–1153), пръв абат на Клервоския манастир, богослов-мистик, влиятелен съветник на князе, епископи и папи. Особено много допринесъл за утвърждаване култа към Богородица.

„Всесилното прошение на Майка Божия“ (лат.)

„Девице-майко, щерка на сина си“ (ит.). Песен XXXIII, „Рай“, „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.

Тук има игра на думи с глагола „познавам“ в буквалния и библейския смисъл, като се намеква, че Светият дух е „познал“ Дева Мария по време на Христовото зачатие, а думите на Петър Пискатор (Рибар) с които се отрича от Иисус Галилееца („не зная, що говориш“) са в буквалния смисъл, но с тях той се отрича от този, който построява неговия дом, тоест църквата, оттук и асоциацията с детската песничка „Къщата, която Джак построи“.

„… тъй като господин Лео Таксил ни е казал, че онзи, дето я е докарал до това незавидно състояние, бил светият гълъб, поврага!“ (фр.)

Или… или (нем.)

„Че тайнството на цялата плътска сексуалност е познаваемо“ (лат.)

Пародия на монашеския обет за бедност, целомъдрие и послушание.

Пародия на „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ Йоан 15:13.

Титла на професор, чиято катедра е основана от някой от английските крале.

„Молете се, братя, за мен самия“ (лат.) — пародия на онази част от литургията, по време на която се събират волни пожертвувания.

Следващите няколко изречения представляват нещо като потпури от библейски фрази и цитати от католически требници.

Така се нарича старогръцкият превод на Стария завет, направен през III в. пр.Хр. Твърди се, че бил извършен за 72 дни от 72-ма преводачи, откъдето и името му. Бил е предназначен за елинизираните евреи в Александрия.