Джеймс Джойс - Одисей

Чуй, чуй! Продължителни аплодисменти. Zut! Nom de Dieu! 54 54 По дяволите! За Бога! (фр.)

— Разбира се, аз съм британец — обади се гласът на Хейнс — и се чувствам такъв. И никак не искам да виждам страната си да попада в ръцете на германските евреи. Боя се, че именно в това се състои нашият национален проблем, поне засега.

На ръба на скалата се виждаха двама души, стояха и гледаха: търговец и лодкар.

— Плава към пристанището на Булък.

И лодкарят някак презрително тръсна глава към северния край на залива.

— Дълбоко е около пет клафтера — уточни. — Ала дойде ли приливът някъде около един по пладне, ще излезе на повърхността. Днес е деветият ден 55 55 Съществува поверие, че когато тялото на удавник потъне и не може да се намери веднага, тогава ще изплува след девет дни. .

Онзи, дето се удави. Една гемия се обърна по вятъра насред разпенения залив в очакване подутата бохча да изплува, да изблещи към слънцето подпухналото си бяло като сол лице. Ето ме!

Продължиха да слизат по лъкатушещата пътека към брега. Бък Мълиган се покатери върху висок камък, по риза, вятърът бе преметнал незащипаната му вратовръзка през едното рамо. Недалеч от него някакъв младеж се бе хванал за издатина в скалата и в дълбокото желе на водата зелените му крака се движеха бавно, жабешката.

— Брат ти тук ли е, Малахия?

— В Уестмийд е. Заедно с Банън.

— Още ли е там? Получих картичка от Банън. Пише, че е срещнал една малка сладурана. Нарича я фотомацка.

— Снимки, а? И кратка експонация.

Бък Мълиган седна да развърже обувките си. Възрастен мъж изникна край издадената напред скала с пламнало зачервено лице. Покатери се по камънака, водата още лъщеше по темето и сивокосия венец около тонзурата му, стичаше се по гърдите и корема му, струеше през черната му провиснала препаска.

Бък Мълиган му направи място да мине, погледна към Хейнс и Стивън, прекръсти се благочестиво, допря нокътя на палеца си до челото, устните и гърдите.

— Сиймор се е върнал в града — провикна се младият, който се държеше за издадената скала. — Зарязал е медицината и се е записал в армията.

— О, да върви по дяволите! — отвърна му Бък Мълиган.

— Ами той си върви! Следващата седмица вече ще го строяват в две редици. Познаваш ли червенокосата от Карлайл, онази Лили?

— Да.

— Снощи се занасяла с него на пристанището. Баща й е червив с пари.

— Тя не беше ли нещо трудна, а?

— А, за това най-добре питай Сиймор.

— Сиймор и военна униформа! — извика Бък Мълиган.

Заклати глава в недоумение, свали си панталоните, изправи се и изрецитира баналното:

— Червенокосите жени ебливи са като кози!

После млъкна отведнъж и взе панически да опипва тялото под развяната си риза.

— Липсва ми дванайсетото ребро — извика той. — Значи съм Ubermensch. Беззъбият Кинч, а аз — свръхчовек 56 56 В „Тъй рече Заратустра“ (1883) Ницше твърди, че „най-презряното нещо… е последният човек“. По този начин, след като дванайсетото ребро на Мълиган липсва, значи той се явява Адам, тоест първият човек и най-малко презреният, следователно свръхчовекът. .

Измъкна ръце от ръкавите на ризата и я хвърли зад гърба си при другите дрехи.

— Идваш ли, Малахия?

— Разбира се. Мръдни малко да се пъхна до теб в леглото.

Младежът заплува назад и с няколко дълги, силни замаха стигна средата на залива. Хейнс седна на един камък, пушеше.

— Няма ли да дойдеш? — попита го Бък Мълиган.

— По-късно — отвърна му Хейнс. — Не и с пълен стомах.

Стивън се обърна.

— Тръгвам си, Мълиган — рече той.

— Дай ми ключа, Кинч — провикна се Бък Мълиган, — да затисна с него дрехите си.

Стивън му подаде ключа. Бък Мълиган го постави върху купчината дрехи.

— И два пенса — додаде, — за една халба. Хвърли ги ей там.

Стивън хвърли двата пенса върху меката купчинка. Обличане, събличане. Бък Мълиган изопна тяло, прилепи длани пред гърдите си и рече тържествено:

— Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу 57 57 Притчи Соломонови 19:17. . Тъй рече Заратустра.

Възпълното му тяло скочи във водата.

— Нали пак ще се видим — рече Хейнс, като се обърна към Стивън, който вече крачеше нагоре по пътеката и се усмихна на дивия ирландец.

Рогата на бик, копитата на кон, усмивката на саксонец 58 58 Намек за поговорката: „Пази се от рогата на бик, копитата на кон и усмивката на англичанин.“ .

— В Кораба — провикна се Бък Мълиган. — В дванайсет и половина.

— Добре — съгласи се Стивън.