Джеймс Джойс - Одисей

Хейнс, който се подсмихваше сдържано, застигна Стивън и му каза:

— Май не бива да се смеем на богохулствата му. Въпреки че самият аз не съм вярващ, така да се каже. Но понеже е голям веселяк, и сквернословията му изглеждат някак безобидни, нали? Как го нарече? Йосиф столаря ли?

— Това е така наречената Балада за Иисус Шегаджията — отвърна му Стивън.

— О! — възкликна Хейнс. — Значи и преди си я чувал.

— По три пъти всеки Божи ден след ядене — сухо му докладва Стивън.

— И ти не си вярващ, нали? — попита го Хейнс. — Искам да кажа вярващ в тесния смисъл на думата. Сътворение от нищото, всичките там чудеса, плюс личен Бог 46 46 Намек за английското протестантство, според което всеки християнин трябва да осъществи лична връзка със своя Бог, без посредник помежду им, защото Бог е лично загрижен за всяка човешка душа. .

— Според мен тази дума има само един смисъл — отсече Стивън.

Хейнс спря, извади лъскава сребърна кутийка, върху която блещукаше зелен камък. Натисна я с палец, тя се отвори с изщракване и я поднесе на Стивън.

— Благодаря — каза Стивън и си взе цигара.

Хейнс също си взе цигара и затвори табакерата с щракване. Пъхна я обратно в джоба на сакото си, а от жилетката си измъкна никелирана кутийка с прахан, която също отвори с изщракване, а след като си запали цигарата, сви шепи около пламъка на праханта и го поднесе към Стивън.

— Да, разбира се — подзе, когато и двамата продължиха да вървят. — Човек или вярва, или не вярва, така е. Самият аз не мога да преглътна идеята за личен, за лично мой Бог. Предполагам, че и ти не си неин привърженик, а?

— Ти май виждаш в мен — каза Стивън с мрачно неудовлетворение — едно ужасно олицетворение на свободната воля.

Продължи да крачи в очакване да бъде отново заговорен, като влачеше ясеновия бастун по земята. Заостреният му шип скрибуцаше плавно подире му, следваше го по петите. Моят дух покровител ме следва и зове: Стииииивън! Криволичеща линия по пътеката. Довечера ще крачат по нея, когато дойдат по тъмно. Той иска онзи ключ. Но ключът е мой, защото аз плащам наема. И за отплата сега сърбам попарата. Дай му и ключа. Всичко. И без това ще си го поиска. Разбрах го по очите му.

— В края на краищата — започна Хейнс…

Стивън се обърна и забеляза, че студеният взор, който го бе измервал от глава до пети, не беше вече толкова враждебен.

— В края на краищата, според мен човек може да бъде свободен. Струва ми се, че всеки е господар на себе си.

— Аз съм слуга на двама господари — рече Стивън, — един английски и един италиански.

— Италиански ли? — учуди се Хейнс.

Смахната кралица, престаряла и ревнива. На колене пред мен.

— Има и още един, трети — додаде Стивън, — на когото му трябвам за дребни услуги.

— Италиански ли? — не спря да се учудва Хейнс. — Какво искаш да кажеш?

— Британската империя — отвърна му Стивън и по бузите му плъзна червенина, — и Светата римокатолическа и апостолическа църква.

Хейнс махна от долната си устна залепнало парченце тютюн и продължи:

— Напълно те разбирам — рече спокойно. — Вероятно всеки ирландец мисли така. Ние в Англия смятаме, че сме се отнесли крайно несправедливо към вас. Май историята е виновна за това.

В главата на Стивън гръмнаха гордите всесилни титли, прогласиха триумфа на собствените си нагли камбани: et unam sanctam catholicam at apostolicam ecclesiam 47 47 „(Вярвам) и в една Свята, католическа и апостолска Църква“ (лат.). Из никео-константинополския символ на вярата. : бавното израстване и промените в ритуала и догмата, подобно на собствените му разредени мисли, алхимия на звездите. Символ на апостолите 48 48 Символ на апостолите — нарича се така, защото всяка една от неговите дванайсет точки се свързва с един от апостолите. в месата за папа Марцел 49 49 Папа Марцел II (1501–1555) е живял само двайсет и два дни след коронацията си през 1555 г. Месата, посветена на него, за която става дума в текста, е написана от италианския композитор Джовани Пиерлуиджи да Палестрина и е била изпълнена за пръв път в Дъблин през 1898 г. , гласовете се сливат, извисяват се гръмогласно и неотстъпчиво, а зад песнопението им стои ангелът бдител на войнстващата църква, обезоръжава и пъди нейните ересиарси. Орди от ересиарси прехвърчат с накривени митри: Фотий 50 50 Фотий (ок. 810-ок. 891) става константинополски патриарх през 857 г. против волята на папата по време на големи политически и религиозни противоборства. По негово време са покръстени българите (864). Римокатолическата църква смята Фотий за „един от най-големите си врагове“, защото източната схизма, на която той слага началото, довежда до отделянето на Източното православие от Римския католицизъм през 1054 г. и пасмината подигравчии, към която се числи и Мълиган; Арий 51 51 Арий (ок. 256–336). Първият Никейски събор (325) осъжда Арий като еретик, защото в противовес на съществуващата догма смята, че Отецът, Синът и Светият Дух не са единосъщни. , дето цял живот оборвал единосъщието на Сина с Отца; Валентин 52 52 Валентин (ум. ок. 166) — египетски гностик, проповядвал своята ерес в Рим. Твърдял, че Христос е нямал „земно тяло“. , дето с презрение отказвал да приеме земната плът на Христовото тяло, и нежният африкански еретик Савелий 53 53 Савелий (III в.). Според неговата ерес Отец, Син и Свети Дух са само три имена на едно и също нещо или три различни аспекта на едно и също Създание. , дето твърдял, че Отецът и неговият собствен Син са едно и също. Думи, които Мълиган бе току-що подхвърлил присмехулно по адрес на непознатия. Празни подигравки. Бездната със сигурност ожида всички ония, дето вятър сеят: ще ги застигнат, със заплахи ще ги обсипят, със сила ще ги сломят, ще им надвият храбрите ангели на църквата, войнството на Михаил, дето винаги я е бранил с копия и щитове във време на разпри.