— Били Пит 40 40 Уилям Пит (1759–1806) — министър-председател на Англия, когато крепостите Мартело са били построени.
ги е построил тези кули — обади се Бък Мълиган, — когато французите са душели наоколо. Но нашата е омфал 41 41 Омфал на гръцки означава „пъп“.
.
— Каква, викаш, е твоята версия за Хамлет? — обърна се Хейнс към Стивън.
— О, не, повече не издържам! — изкрещя Бък Мълиган сякаш от болка. — Да не съм ви Тома Аквински, не мога да измъдря петдесет и пет първични първопричини. Не и преди да се заредя с няколко пинти.
Обърна се към Стивън и, като кокетно подръпна надолу връхчетата на жълтата си жилетка, рече:
— Кинч, и на теб ти трябват най-малко три пинти, нали така?
— Толкова сме чакали — рече Стивън апатично, — ще почакаме още малко.
— Но ти възбуди любопитството ми — рече Хейнс приятелски. — За някакъв парадокс ли става дума?
— Пфу! — изпъшка Бък Мълиган. — Отдавна сме надраснали Оскар Уайлд и парадоксите. Това е нещо много по-просто. С помощта на числата той доказва, че внукът на Хамлет е дядо на Шекспир. И че той самият е призракът на собствения си баща.
— Какво? — извика Хейнс и вдигна пръст към Стивън. — Той ли?
Бък Мълиган метна пешкира около врата си като епитрахил и, като се преви надве в разгулен смях, прошепна в ухото на Стивън:
— О, ти, сянко на Кинч Старши! Яфет 42 42 Става дума за роман от Фредерик Мариат (1792–1848), в който са описани приключенията на подхвърлено дете, което търси баща си. Яфет също така е и името на най-малкия син на Ной.
търси баща си!
— Сутрин винаги сме уморени — обърна се Стивън към Хейнс. — Пък то е доста дълго за разправяне.
Бък Мълиган, който пак мина най-отпред, вдигна ръце във въздуха.
— Едната свята пинта сал може да развърже езика на Дедалус — изрецитира тържествено.
— Искам да кажа — Хейнс започна да обяснява на Стивън, докато крачеха подир Бък, — че тази кула и стръмнините наоколо ми напомнят някак за Елсинор. Скала, която надвесва се над собствената бездна , така ли беше?
За миг Бък Мълиган се извърна рязко към Стивън, ала нищичко не каза. В този ведър безмълвен миг Стивън видя себе си, облечен в евтин избелял траур, сред други, пъстроцветни одеяния.
— Това е наистина прекрасен разказ — подхвърли Хейнс и те отново спряха.
Очи, бледи като освеженото от вятъра море, още по-бледи, строги и разсъдливи. Господарят на моретата 43 43 Има се предвид известната английска песен „Британия господства над моретата“, която възхвалява действително съществувалото надмощие на английския търговски и военноморски флот докъм 1914 г. Но е и намек за бог Посейдон, който непрекъснато пречи на Одисей да се върне в родната си Итака.
се загледа на юг към залива, в който не се виждаше нищо друго освен извития стълб дим на пощенското корабче, разточен на фона на ясно очертания хоризонт, както и една гемия, която лавираше край Мъглинските плитчини.
— Някъде съм чел и неговото теологическо тълкуване — продължи той някак объркано. — Идеята за Отца и Сина. Синът, който иска да изкупи вината пред Отца си 44 44 Тук, макар и да говори за теология, Хейнс очевидно има предвид по-скоро Хамлет.
.
Лицето на Бък Мълиган мигом се разтегна в закачлива усмивка. Изгледа ги, добре избръснатата му челюст се отвори нехайно и нахакано, а очите му, ненадейно изпразнени от всякаква проницателност, замигаха с налудничава веселост. Заклати глава наляво-надясно като кукла, периферията на панамената му шапка запърха игриво, а той запя с тих и насмешлив глас:
Младеж нестандартен ме знае света
с майка еврейка и пиле баща.
Не съм хич съгласен със Йосиф столаря.
Апостоли, пия за вас и Калвария.
Вдигна предупредително показалец.
Ако някой не вярва, че идвам отвъд,
от моето вино ще пие друг път.
Водица да пие такъв и да знае,
че тя преди мене пак вино била е.
Дръпна бастуна на Стивън като за сбогом и изтича до ръба на скалата, размаха ръце сякаш издути хриле или пък криле на човек, който се кани да полети, и продължи:
Приятелю, сбогом, нахранен ще си.
Възкръсна ли, гроба ми ти потърси:
на Елеон духа, пък аз съм от сой
хвъркат, хайде, сбогом, приятелю мой. 45 45 Преводът на „Балада за Иисус Шегаджията“ е на Евгения Панчева.
Подрипна пъргаво към Дупката Четирийсет Фута с размахани като криле ръце, заподскача енергично, а широкополата шапка на Меркурий пърхаше върху главата му разлюляна от свежия вятър, който донесе до ушите им отривистите му птичеподобни крясъци.
Читать дальше