Джеймс Джойс - Одисей

Хейнс се обади откъм ъгъла, където с финес завързваше шалче около отворената яка на блузата си за тенис:

— Възнамерявам да съставя сборник с вашите премъдрости, ако, разбира се, ми разрешите.

На мен говори. Мият, плакнат, търкат, жулят. Agenbite of inwit: Угризенията на съвестта. Съвестта. Но петното си стои.

— Като онази за пукнатото огледало на слугинята като символ на ирландското изкуство. Дяволски добра е.

Бък Мълиган срита Стивън под масата и продължи с мазен тон:

— О, Хейнс, ти да го чуеш какво мисли за Хамлет!

— Ама аз не се шегувам — отвърна Хейнс, като продължаваше да говори на Стивън. — Дойде ми наум, когато онази клета старица се появи.

— Ще спечеля ли от това? — попита Стивън.

Хейнс се изсмя, и, като взе меката си сива шапка от пръчките на хамака, рече:

— Виж, това вече не знам.

Отиде до вратата. Бък Мълиган се приведе към Стивън и му изсъска гневно:

— Сега вече му бръкна в джигера. Защо го изтърси?

— Че какво пък? — рече Стивън. — Нали ни трябват пари. Според теб от кого да ги измъкнем — от млекарката или от него? Давай да хвърляме ези-тура.

— Аз все му внушавам колко си готин — продължи Бък Мълиган, — след което ти пристигаш и мигом разваляш впечатлението с циничната си усмивчица и с йезуитския си песимизъм.

— Виж, зарежи ги тия — отвърна му Стивън, — няма надежда нито в нея, нито в него.

Бък Мълиган въздъхна печално и сложи длан върху ръката на Стивън.

— Само в мен, Кинч — рече.

Изведнъж промени тона си и додаде:

— Ако трябва да сложа ръка на сърцето си, ще кажа, че си напълно прав. Зарежи кой за какво го бива. Играй си с тях, както правя аз. Всички да вървят по дяволите! Дай да се измъкваме оттук.

Изправи се, тържествено развърза и свали халата си, после рече смирено:

— И Мълиган го съблякоха 35 35 Срв. „И, като Го съблякоха, облякоха Му багреница“ (Матей 27:28). .

Изпразни джобовете си върху масата.

— Ето ти сополивия парцал.

Сложи си колосана риза и предизвикателна вратовръзка, като същевременно им говореше, гълчеше ги, тях, както и полюляващата се верижка на джобния часовник. Пъхна ръце в скрина и взе да тършува, смъмри чистата си носна кърпа, че се крие и не ще да се покаже. Угризения. Боже, разбери, просто трябва да държим на образа си. Искам червеникавокафяви ръкавици и зелени обувки 36 36 Това своеобразно облекло се свързва с модните в края на XIX в. декадентство, краен естетизъм и индивидуализъм. . Противоречие. Противоречали си 37 37 Цитат от „Песен за себе си“, Уолт Уитман. ? Е, добре — противореча си. Меркурий Малахия. Приказливите му ръце метнаха един поизмачкан черен снаряд.

— Ето ти и твоята шапка ала Латинския квартал — рече.

Стивън я улови и я сложи на главата си. Хейнс им подвикна от прага:

— Идвате ли, братлета?

— Готов съм — отвърна му Бък Мълиган и пое към вратата. — Побързай, Кинч. Май до шушка омете закуската. — Отмина надменен и важен, после съобщи с прискърбие:

— И като излезе вън, плака горко 38 38 Тук текстът подлежи на двояко тълкуване. От една страна Butterly е име на човек, който наистина съществува, както читателят ще се увери по-нататък в романа, но Бък Мълиган точно тук не го среща, затова асоциацията клони към думата „bitterly“ („горко“), откъдето и преводът. Срв. „И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе навън, плака горко.“ (Матей 26:75). .

Стивън взе ясеновия си бастун от мястото, където бе подпрян, тръгна подире им и, докато другите слизаха по стълбите, спря пред мудноподвижната желязна порта и я заключи. Пъхна огромния ключ във вътрешния си джоб.

От дъното на стълбата Бък Мълиган го попита:

— Взе ли ключа?

— У мен е — отвърна му Стивън и ги изпревари.

Продължи напред. Зад гърба си чуваше как Бък Мълиган удря с тежката си хавлиена кърпа по щръкналите стебла на папрати и треви.

— Долу, сър! Как се осмелявате, сър?

Хейнс попита:

— Плащате ли наем за кулата?

— Дванайсет лири — отвърна му Бък Мълиган.

— И то директно на военния министър — додаде Стивън през рамо.

Поспряха, докато Хейнс огледа кулата и накрая рече:

— Зиме сигурно е много мрачна. Мартело 39 39 По името на нос Мартело в Корсика, където през 1794 г. англичаните много трудно превзели подобна крепост. Крепостите са били построени на ключови позиции по ирландското крайбрежие през 1803–1806 като отбранителни съоръжения в случай на френско нашествие по време на Наполеоновите войни. , така ли й викате?