Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Много по-обезпокояващо е обаче до каква степен този влиятелен политически водач позволява животът му и решенията, които взема, да бъдат силно повлияни от нещо, което без съмнение представлява интелектуална баналност, а от гледна точка на духовността — изтъркана глупост. Това само подчертава безграничното му самолюбие. Защото неговите духове съветници му казват онова, което той всъщност иска да чуе. Посланията от отвъдното, към които се стреми, представляват отражение на собствените му желания. Ч. П. Стейси пише, че „комбинацията от наивност и егоизъм направо ни оставя със зяпнали уста… и с неизличимото впечатление за ограничена интелигентност.“ (C. P. Stacey, A Very Double Life: The Private World of Mackenzie King, p. 175–176.) Съветите от невидимия отвъден свят се процеждат в подсъзнанието на Кинг и благоприятстват за узряването на неговите идеи. Макензи Кинг наистина е политически гигант, но неговите крайности го правят доста уязвим и за доброто на Канада не успяват да го повалят.

Направеният преглед дотук със сигурност показва, че има съществена връзка между физическите заболявания и ограничаването на умствените способности. При политиците, заемащи отговорни постове в държавата, това може да доведе до гибелни последствия за хората, които те управляват. За света през двадесетото столетие проблемът за политическата некомпетентност става още по-сложен поради нарасналата продължителност на човешкия живот, в резултат на което нараства броят на престарелите политици във властта. Макар че Гладстон е все още министър-председател през 1894 г., когато е на осемдесет и пет годишна възраст, а папа Леон (Лъв) XIII е на престола до смъртта си през 1903 г., доживявайки до деветдесет и три, все пак влиянието на престарелите хора върху политиката на двадесети век е несравнимо по-голяма, отколкото през предходните столетия. И генерал Пилсудски (1867–1935) в Полша, и генерал Хинденбург (1847–1934) в Германия накрая на кариерата си страдат от напреднала форма на старческа деменция. Конрад Аденауер е канцлер на Германия до 1963 г., когато е на осемдесет и седем години. Испанският диктатор генерал Франко умира през 1975 г. на осемдесет и три годишна възраст. Аятолах Хомейни, който на практика еднолично управлява Иран и в известен смисъл подстрекава злите сили в тази страна, остава с недосегаем авторитет чак до смъртта си на осемдесет и седем годишна възраст през 1989 г. На осемдесет и девет години (през 1993 г.) Дън Сяопин продължава да стои начело на Китайската народна република, подпомаган от престарелите си съратници. Роналд Рейгън завършва третия си президентски мандат в Съединените щати, когато е вече седемдесет и пет годишен. Президентът на Франция, Франсоа Митеран, е преизбран на поста, който заема до седемдесет и девет годишна възраст. Често се казва, че старостта ни носи мъдрост и житейски опит, но да не забравяме, че на стари години умът вече не е толкова гъвкав и човек по-трудно усвоява и ражда нови идеи, което често е в ущърб на държавното управление. Старостта може да доведе и до физическо отпадане, което, както беше споменато по-горе, може да предизвика и увреждане на ума.

Общо взето, електоратът в повечето държави обикновено е обладан от наивната вяра във физическата и умствената пригодност на мъжете или жените, които избира да го ръководят — доверие, което последвалите събития на това управление могат и да не оправдаят. Но колкото по-демократичен е изборният процес в една страна, толкова по-големи са възможностите за предотвратяване на евентуални злоупотреби в тази насока. Както обаче още Жан-Жак Русо е забелязал с неудоволствие, но с чувство за реалност, общата воля също не е непогрешима. Изборът на мнозинството невинаги е правилният избор, тъй като хората често се подвеждат от чисто ефимерни емоции, от привидности, създавани от медиите или от изопачената реторика на някой болен мозък. Да бъдем нащрек срещу подобни опасности, е може би най-доброто средство за защита срещу пораженията, които могат да предизвикат умствената неуравновесеност или физическите заболявания на кандидатите за власт. За съжаление не съществува универсална гаранция, че хората ще си изберат добри управници или че тези, които дойдат на власт, ще се оттеглят, ако по някаква причина способностите им намалеят. Единственото ефикасно средство в такива случаи си остава непрестанната бдителност, която трябва да се прилага според древната латинска максима: Caveat emptor 212 212 Купувачо, внимавай! — Б.пр. !