Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Маниакалният интерес на Кинг към спиритуализма се развива относително късно по отношение на политическата му кариера. По време на предизборната кампания през 1925 г., когато е на петдесет и една години, той среща медиума госпожа Л. Блини от Кингстън, която значително повлиява върху житейската му философия. По-късно той отбелязва: „Въздействието върху мен от разговорите с тази жена е странно и ме отнася много близо до най-скъпите ми същества в Отвъдното, което вече ми се струва по-скоро Вездесъщо, присъстващо тук и сега.“ Веднъж госпожа Елини му казва, намеквайки за изборите: „След тежка борба ти ще преминеш безопасно в една идеална спокойна атмосфера, където отново ще вдъхнеш приятния свеж въздух на свободата и справедливостта.“ Тези думи Кинг смята за „истинско чудно видение за една ситуация, нещо, което може да бъде предвидено само по пътя на духовното прозрение.“ (Cp. Stacey, A Very Double Life: The Private World of Mackenzie King, p. 163 ff.)

Седем години по-късно, по време на сеанс в Броквил, организиран от вдовицата на един канадски политик, госпожа Фулфорд, Кинг среща друг медиум — госпожа Ита Райт, която установява контакт между него и негови скъпи покойници: майка му, сър Уилфлид Лориър и други политици. По този повод Кинг пише: „Не може да има никакво съмнение, че лицата, с които говорих, бяха тези, които някога съм обичал, както и други мои някогашни познати, вече покойници. Това бяха духовете на хора, отишли си от този свят.“ (C. P. Stacey, A Very Double Life: The Private World of Mackenzie King, p. 169.)

От онзи момент нататък подобни контакти играят много важна роля в живота на канадския политик. При пътуванията му до Европа, и по-специално до Англия той се консултира и с други медиуми, които до голяма степен разширяват контактите на Кинг с отвъдното, като му осигуряват възможност да разговаря например с Леонардо да Винчи, Лоренцо Медичи, с Пастьор (който му дава рецепта за сърдечния проблем на кучето му Пат) и с някои английски либерално настроени политици като лорд Грей от Фалодън 209 209 английски министър-председател от началото на XIX в. — Б.пр. , Гладстон 210 210 известния английски политик от края на XIX в. — Б.пр. и Росбъри 211 211 министър-председател на Англия по времето на кралица Виктория. — Б.пр. . През януари 1935 г. Кинг влиза в контакт с духа на своя дядо, който го уверява: „ще станеш министър-председател през месец юни тази година… Готви се за продължителна борба… Лягай си навреме, когато ти е възможно, яж лека храна, не пий концентриран алкохол или вино и се опитвай да се молиш винаги, когато можеш.“ Пророчеството на дядо му се потвърждава и от духа на сър Уилфрид Лориър, но той — все пак, и това е разбираемо — не познава процента на мнозинството, с което Кинг в действителност спечелва изборите.

По време на едно пътуване до Европа Кинг се среща с Хитлер и пророчески го предупреждава, че в случай на война Британската империя ще се изправи обединена срещу него. Иначе той се отнася съчувствено към фюрера: „Убеден съм — пише Кинг на 27 март 1938 г., — че той е спиритуалист и че има видение, на което е верен, и че това видение е на неговата майка, която, сигурен съм, го ръководи.“ (C. P. Stacey, A Very Double Life: The Private World of Mackenzie King, p. 187.)

След избухването на Втората световна война в дневника на Кинг по-рядко се споменава за спиритуалистични прояви, може би защото духовете по онова време очевидно не са били много добре осведомени за бъдещия ход на събитията. Така например баща му му казва, че Хитлер е застрелян от някакъв поляк, а майка му предрича, че въобще няма да има война. Но Кинг продължава да контактува с отвъдното, като при един от сеансите родителите му го уведомяват за успешното пристигане на Пат на оня свят, където се срещнал със своя приятел — кучето на семейство Патисън, Дери.

След края на войната Макензи Кинг продължава активно да практикува спиритуализъм, като отбелязва в дневника си след едно пътуване до Англия: „президентът Рузвелт [който е починал неотдавна] ми отне по-голямата част от предиобеда и се изказа много ласкаво за мен“. Той бил казал на Кинг: „Ти притежаваш способността на шотландците да не прибързваш. Ти не си просто умен. Ти си мъдър!“ (C. P. Stacey, A Very Double Life: The Private World of Mackenzie King, p. 210.) Духът на сър Уилфрид Лориър му казал, че знае за това, че Чърчил много го харесва. Крал Джордж V пък му заявил, че посещенията, които крал Джордж VI и кралица Елизабет ще направят в Канада, „се дължат на тяхната симпатия към теб“.

Неведнъж се подчертава, че Кинг не допуска интересът му към свръхестествените неща да се намесва в политическата му кариера или да влияе на политическите му решения. Приятелката му Джоан Патерсън казва, че той „никога не би позволил това, в което вярва, да се намесва в живота му на политик“. (C. P. Stacey, A Very Double Life: The Private World of Mackenzie King, p. 198–199.) Така или иначе, вярата му в свръхестественото играе толкова важна роля в личния му живот, че макар да не подпомага, поне допринася за определяне на насоките на обществената му дейност. По време на острата правителствена криза през 1944 г. по въпроса за военната повинност Кинг споменава, че нещата се оправят „само благодарение на силите на отвъдното“.