Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Няма да скрия, че когато започнах да събирам материали за тази книга, ми се струваше, че всичко, създадено от народа, е едно, а Сталин с неговите престъпления — друго. Така историята веднага ставаше по-проста, по-разбираема, по-достъпна. Но с навлизането ми в миналото — разглеждането на многобройните архивни дела, разговорите ми с участници и очевидци на тогавашни събития и размислите ми върху постигнатото — все повече се уверявах, че всичко е значително по-сложно. Примамливо е да бъде осъден не само Сталин, но и обкръжението му с цялата могъща бюрократична наслойка, или, както Кауцки я нарича, „новата класа“. И това до голяма степен ще е правилно. Но пък до голяма степен ще бъде и неправилно. Ние забравяме понякога, че Сталин и всичко свързано с него е израснало върху почвата на марксизма. Сталин не се „прехвърля“ в болшевишката партия от друга партия, не е извършил, буквално погледнато, държавен преврат, както говорят сега някои. Той създава Сталинов социализъм. И през цялото време се кълне в Маркс, Енгелс и Ленин, позовава се на тях, цитира ги. Приглася му цялата партия.

Ленин пише с поразителна проницателност, че ценното в теорията на Маркс е нейната критичност и революционност. „И последното това качество е наистина присъщо на марксизмавсецяло и безусловно, защото тази теория непосредствено поставя за своя задача да разкриевсички форми на антагонизъм и експлоатация в съвременното общество, да проследи еволюцията им, да докаже преходния им характер…“ 119Да, именно преходенхарактер. Кой знае защо, много марксисти решиха, че това се отнася само за експлоататорското общества. С помощта на партията Сталин все повече се отдалечава от Лениновата концепция. Когато най-светлите умове в партията разбират това, вече е късно. Бюрократичната система има тази особеност, че много бързо се формира и е страшно издръжлива и жилава.

Една от главните злини на социалистическото развитие дойде именно от грешката ни, че възпявайки диалектиката на думи, ние често само „кокетничехме“ с нея, абсолютизирайки заедно с това много изводи и формули на научния социализъм. А нали самите основоположници на марксизма предпазваха от такава грешка. В едно от своите писма до Енгелс Маркс поддържа становището, че политическата икономия може да се превърне в истинска наука „само ако вместо противоречащи една на друга догми се разглеждат противоречащи един на друг факти и действителните противоречия, които са скрита подкладка за тези догми“ 120.

В навечерието на Октомври, когато Ленин се крие от копоите на Временното правителство, той написва забележителни редове за развитието на бъдещия комунизъм: „ Той произхождаот капитализма, развива се исторически от капитализма, резултат е от действията на такава обществена сила, която е роденаот капитализма. У Маркс няма и сянка от опити да съчинява утопии, безцелно да гадае за онова, което е невъзможно да се знае предварително.“ 121Защо повтарям тези известни истини? Причината е, че след смъртта на Ленин на тях бързо се обръща гръб. Започва се избирателнотоизползване на марксизма и най-главното — няма творчество.

Нито Маркс, нито Енгелс са могли да предвидят не само подробностите, но и едрите „панели“ в конструкцията на бъдещата сграда. Но още от самото начало много от догмите в миналото се приемат просто на вяра. През 20-те години „вождовете“ често казват „Работническата класа не може да греши“, „Партията не може да греши“, а ето че грешаха… В началото за тези грешки се опитват да говорят мнозина. Често тези, които грешат, не са малко. През ноември 1917 г. Горки публикува в „Новая жизнь“ статията „На вниманието на работниците“, в която пише:

„Владимир Ленин въвежда в Русия социалистическия строй по метода на Нечаев — «с пълна пара през блатото»…

Като накараха пролетариата да се съгласи с унищожаването на свободата на печата, Ленин и слепите му поддръжници узакониха за враговете на демокрацията правото да запушват устата на другите, заплашвайки с глад и погроми всички, които не са съгласни с деспотизма на Ленин и Троцки; тези «вождове» оправдават деспотичната власт, против която така мъчително дълго се бореха всички най-съзнателни сили на страната.“ 122За съжаление предупреждението за опасността от „деспотична власт“ не е било чуто нито тогава, нито по-късно.

Всички ние сме съгласни, че в теорията на научния социализъм Сталин нищо не е „измислил“, не е мръднал нито на крачка в позитивен смисъл. Опира се на марксистки схеми, много от тях с полувековна давност, без диалектическото, творческото им осмисляне. По същината, по характера на прилагането и реализирането на тези схеми принципни възражения възникват у малцина. Сталин се придържа към „буквата“ на марксизма. Например, когато иска да смаже Бухарин през април 1929 г. на пленума на ЦК на ВКП(б), той заявява: