Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Колко добре стана, че не се поддаде на изкушението да се съгласи с Маленков и с група писатели да бъдат публикувани ранните стихове на Джугашвили… Един вожд не бива да се поддава на моментни съблазни. Можел ли е да знае, че след 30 години друг, също генерален секретар, сам ще се удостои с Ленинска награда за литература, без да напише нито ред от „своите“ съчинения (става дума за Брежнев — б.пр. ).

Бурни аплодисменти предизвикват стиховете на Твардовски, прочетени от автора. Сигурно на Сталин особено са му допаднали следните думи на поета:

Мисля, че Твардовски искрено е произнасял тия стихове. А те са израз на общото ни заслепение, вяра в идоли, не в идеали. Всички бяхме изпаднали в нещо като религиозен екстаз, хвалейки „вожда“. За нас той беше олицетворение на социализма. Вярата ни във „вожда“ е вяра и в идеалите, на които, както ни се струваше, той е живото въплъщение. Степента на тези славословия беше равна на степента на унижението на народа.

Стръвната памет на „вожда“ поглъща в „компютърните“ си клетки думите на Мао Дзъдун: „вожд на работническата класа в целия свят“; на Палмиро Толиати: „обещаваме и занапред да бъдем верни на Вашето учение“; на Ким Ду Бон: „да живее великият Сталин — спасителят на корейския народ“; на Анри Мартел: „Вие — гениалният теоретик и великият революционер“; на Валтер Улбрихт: „чест и слава Вам, великия кормчия“; на Матиаш Ракоши: „унгарските работници и селяни наричат другаря Сталин «роден баща»“… Салонът се оживява, когато Вълко Червенков поднася благодарствено писмо, подписано от пет милиона (!) трудещи се в България — от почти цялото възрастно грамотно население на страната.

На другия ден седемдесетгодишният „вожд“, преди да тръгне за банкета, успява да прочете в Кремъл десетките телеграми от чуждестранни държавни дейци. Застаналият до него Поскрьобишев внимателно следи как старческите ръце на „стопанина“ отместват настрани лист след лист. Като изчита всичко, Сталин става и на излизане от кабинета се обръща изведнъж към помощника си:

— Кой ти подшушна да пишеш за цитрусите!

Поскрьобишев не очаква такъв въпрос, пообърква се, но бързо отговаря:

— Суслов и Маленков ме посъветваха. Чели са го в отдела за пропаганда; Михаил Андреевич го видял.

Сталин повече нищо не казва и тръгва към вратата. Нужни са му сили и за продължителния банкет с речите и с безкрайните тостове. А въпросът му към Поскрьобишев е свързан с днешната голяма статия на помощника му в „Правда“ под заглавието „Любим баща и велик учител“. В едно от нейните подзаглавия се казва, че Сталин не само помогнал на мичуринците да разгромят вайсманизма-морганизма, но и показал как на практика трябва да се насаждат прогресивните научни методи. „Другарят Сталин, занимавайки се в продължение на много години с отглеждането и изучаването на цитрусовите растения в района на Черноморското крайбрежие“, се изявил като „учен новатор“. По-нататък Поскрьобишев пише, че може „да се изброят и други примери за новаторската дейност на другаря Сталин в областта на селското стопанство. Известна е например решаващата роля на другаря Сталин в насаждането на евкалиптовите дървета по крайбрежието на Черно море, в създаването на бостани в Подмосковието и в разпространяването на зимната пшеница“.

Изложбата на подаръците, която Сталин посещава късно през нощта, прави дълбоко впечатление. Тук има и експонати, подарени на Сталин по-рано, преди юбилея му. Минавайки от зала в зала, „вождът“ се спира пред морето от знамена, изпратени от републиките, областите и предприятията. Отива при едно-две и разгъва плата: „Още по-нагоре знамето на Ленин-Сталин! То ни носи победа!“, „За родината, за Сталин!“ По-нататък се редят около трийсет знамена от китайския и корейския народ. Подписите са твърде впечатляващи: „Самоуправлението на град Саншилин поднася подаръка си на спасителя на човечеството генералисимус Сталин“, „На светилника на пролетариата генералисимус Сталин!“, „Да живее спасителят на народите в света Сталин“, „Благодарим на великия Сталин за освобождаването ни от японско иго. От руското население на гр. Мулин“. А ето го и знамето на 26-а стрелкова Сталинова червенознаменна, носител на орден „Суворов“ дивизия… Море от позлатени скъпи памучни платове.