Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Почти цял час преди да започне тържественото събрание, Болшой театър е вече пълен. Грижливо подбраните и „пресети“ присъстващи са насядали в празнично украсения салон. Половин час преди началото пристига и Сталин. В стаята на президиума посрещнатият с аплодисменти генералисимус се ръкува дружески с Палмиро Толиати, Мао Дзъдун, Валтер Улбрихт, Юмжагийн Цеденбал, Йохан Копленг, Долорес Ибарури, Георге Георгиу Деж, Вълко Червенков, Широки, Матияш Ракоши, Франтишек Юзвяк, Ким Ду Бон, Анри Мартел, Вили Песи, съветски държавници.

Когато президиумът излиза на сцената, салонът дълго не може да се успокои. Бурните овации не стихват. Малко преди излизането Маленков показва на Сталин плана за разполагането на гостите в президиума, но Сталин внася веднага свои корекции. Не иска да седне в центъра. Знае се, че на конгреси, пленуми и съвещания често е сядал на втория ред, ползвайки се от случая да подчертае „скромността“ си. Но сега е невъзможно да постъпи така, нали е юбиляр! И „отмества“ мястото си значително по-вдясно от председателя, като посочва с молива, че вдясно от него трябва да седне Мао Дзъдун, а вляво — Хрушчов.

След кратката встъпителна реч на Шверник, прекъсвана многократно с бурни аплодисменти, щом от устата на оратора излети името на „вожда“, започват поздравителните слова. Цялата вечер в салона се чува „геният“, „гениалният мислител и вожд“, „гениалният учител“, „гениалният пълководец“… Само Мао Дзъдун го нарича „голям“. Може би в това има вече някакъв таен смисъл? Много оратори се сменят. Изказват се пратениците на съюзните републики, на комунистически и работнически партии, представители на младежта и на творческите организации. Концентриран израз на „обичта на народите“. Към края на заседанието мнозина в президиума са вече уморени. На фотографиите и кадрите в кинопрегледа от оня отдавна отминал ден се вижда, че Берия, Ворошилов, Молотов и Микоян, явно уморени от непрекъснатите ставания на крака и ръкопляскания, мислят за нещо друго. Сигурно първият — за честолюбивите си планове, вторият — кога най-сетне отново ще спечели благоразположението на „вожда“, третият… Всеки от тях си има поводи за размисъл. На Сталин му е трудно вече да се съсредоточи и да вникне в лавината от славословия, продължили няколко часа. Ако познаваше диалозите на Платон, „вождът“ щеше сериозно да си въобрази, че е успял да осъществи вековната мечта на човечеството — да създаде „идеалната държава“, в която е отстранен главният разрушителен елемент — антагонизмът между богатството и бедността. 83

И наистина, в неговата държава няма нито бедни, нито просяци. В тия тържествени часове той не иска да отговори дори на себе си: а има ли нещастни? Има. Хиляди. Стотици хиляди. Ако бъдем по-точни — милиони. Сред тях не са малко доносниците, използвачите, разсипниците, валутните спекуланти, обикновените крадци и обирджии. Но може би повече от половината са ония, които само се бяха сторилиопасни на триумфиращия диктатор и неговите „органи“.

Няколко дни преди тържественото събрание Сталин одобрява доклада на министъра на вътрешните работи Круглов за резултатите от поредното „Особено съвещание“, заседаващо почти всеки месец. Към доклада е приложен списък с имената на повече от сто души „членове на семейства на изменили на родината“. Всички са „осъдени на заточение в северните райони на Съюза на ССР“. Законът е суров, а той е длъжен да го спазва. Кой може да каже тогава, че Сталин е безпощаден? Защо на Запад и досега „измислят“ нови песни в духа на стария троцкистки мотив за неговата жестокост? Та нали не друг, а той съвсем наскоро е одобрил предложението на Круглов:

„В изправително-трудовите лагери и колонии на МВД има към днешна дата заедно с осъдените майки 14 170 деца на възраст до 4 години, а също и 7220 бременни жени. Броят на децата е повече от 3 пъти по-голям от лимитите(подчертано от авт.), установени в създадените към лагерите и колониите «детски ясли». И затова предлагам тези жени да бъдат освободени, като лишаването им от свобода се замени с трудововъзпитателна работа в мястото им за живеене…“ 84

Слушайки безкрайните хвалебствени речи, Сталин се обляга от време на време назад — бремето на славата уморява „вожда“, но и от нея не иска и не може вече да се откаже. Генералисимусът видимо се оживява, когато го славят в стихотворна форма. Якуб Колас от името на белоруския народ прочита дългото си стихотворение, в което е „натикана“ цялата биография на Сталин.