Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

В годината на своята 70-та годишнина „вождът“ предприема една от акциите, която и днес е популярна сред хората в напреднала възраст. Успява някак си в условията на фактическо разпадане на селското стопанство и упадък на леката промишленост да пристъпи (а това прави и в идните години) към забележимо намаляване на цените на стоките за масово потребление.

Макар предния ден да е подписал постановлението на Министерския съвет на СССР „Относно намаляване от 1 март 1949 г. на държавните цени на дребно на стоките за масово потребление“, Сталин не се отказва от удоволствието след късната, както винаги, закуска да отгърне „Правда“ от 1 март. Пред очите му попада дълга колонка от цифри. Задържа погледа си върху няколкото редчета:

„Намаляват се от 1 март 1949 г. държавните цени на дребно на стоки за масово потребление средно в следните размери:

хляб и брашно — с 10%

масло краве и топено — с 10%

месо, колбаси и консерви — с 10%

водка — с 28%

парфюмерийни стоки — с 20%

вълнени платове — с 10%

велосипеди — с 20%

телевизори — с 25%

часовници — с 30%

Намаляват се съответно цените в ресторантите, столовете, закусвалните и другите заведения за обществено хранене.“

Сталин отмества настрани вестника и се замисля. Народът живее бедно. Органите на Министерството на вътрешните работи съобщават, че в редица райони, особено на изток, хората гладуват, облечени са лошо. Но според неговото дълбоко убеждение повишаването на благосъстоянието над определения минимум само ги развращава. А и няма възможност да им се даде повече — трябва да се укрепва отбраната, да се развива тежката промишленост. Страната трябва да бъде силна. А това означава, че и занапред ще се наложи да се затягат коланите. И все пак всяка следваща година населението чака поредното намаление. И то идва. Авторитетът на Сталин все повече расте. Хората не искат да видят, че в условията на свръхостър дефицит на стоки политиката на намаляване на цените играе твърде ограничена роля за повишаване на материалното благосъстояние. При крайно ниското равнище на работната заплата тези намаления фактически я замразяват. На тази политика не е чужда и социалната демагогия. Като се сравнят някои показатели, май ще се стигне до заключението, че в началото на 50-те години жизненото равнище, реалната работна заплата едва-едва надвишават жизненото равнище от 1913 г. Възможно е изводите ми, основаващи се на собствени пресмятания, да се окажат некоректни. Но ми е трудно да се отърся от усещането, че дългите експерименти, „замесени плътно“ в нощвите на страшната война, кажи-речи нищо не дадоха на народа от гледна точка на повишаване на жизнения стандарт.

Естествено, не бива да се премълчава издигането на културното равнище на съветския гражданин, укрепването на интернационалното единство на народа; извършени са някои подобрения в социалното осигуряване на населението — въвеждат се пенсиите, платеният отпуск по майчинство, помощите за семействата на загинали във войната, подпомагането на многодетните майки и други още придобивки. Но всичко е на границата на социално-икономическия минимум, отразяващ общата бедност. По-нататъшният курс към приоритетно развитие на тежката промишленост в условията на засилващ се упадък на селското стопанство рисува перспективи, които далеч не са розови. Днес в разгорещените спорове за онова отишло си вече време често пъти като аргументи в „защита“ на Сталин се сочат „редът“, „дисциплината“, „зачитането на законите“. Виждате ли докъде я докарахме — появиха се проституция, наркомания! За проституцията не знаем, но всички останали пороци — пиянство, хулиганщина, кражби и дори наркомания — ги имаше в нашето общество и тогава. Само че всичко това се смяташе за „строго секретна“ криминална статистика. Възможно е тези пороци да са били по-малко разпространени, отколкото сега. Но, повтарям, имало е дори наркомания. През януари 1948 г. Круглов докладва на Сталин:

„През ноември 1947 г. в управлението на МВР Фрунзенска област (Киргизка ССР) са получени данни, че в гр. Фрунзе действат група спекуланти, търгуващи с опиум, в състав: Нигматджанов, Хабибулин, Хисмутдинов и Гайнулина (инициали в документа няма — б.а. ). Иззети са 17 килограма опиум“ 63

Смяташе се например, че е безспорно постижение на държавата въвеждането на система за подготовка на работнически кадри. Разбира се, в тази област доста е направено. Но заедно с това:

„През 1946 г. органите на МВР са задържали 10 563 ученици, избягали от школите за фабрично-заводско обучение (ФЗО), занаятчийските и железопътните училища… Много са престъпленията на тази почва — кражби, бандитизъм. Битовите условия в училищата са неудовлетворителни — липса на хигиена, неотоплени са, често няма ток…