Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Аграрната „революция отгоре“, започнала в края на 20-те години, все по-ясно показва колко дълбоко пагубни са декретирането и административното насилие. В Централния комитет се взимат многобройни решения за селското стопанство, но всичките са с команден характер, означават само дирене на нови лостове в стремежа да бъдат накараниселяните да работят. Фактически техният труд е робски, принудителен. В „Справочник за съветския работник“ под редакцията на Вишински са публикувани многобройни извлечения от различни постановления на Центъра, в които се посочва какво се забранява, какво се ограничава, за какво се предупреждава, какви наказания за „социална защита“ заплашват селото. 59Макар че справочникът е отпреди войната, почти всички негови постулати продължават да имат предишната наказателна сила. При внимателно взиране в живота на гигантската държава, в която всичко е построено с огромното напрежение на народа, със самопожертвователността на милиони люде, търпеливо очакващи подобряване на условията за живот, се вижда, че пътят към „светлото бъдеще“ се прокарва с насилие. За Сталин насилието е „закономерност“ в социалистическото строителство.

Селянинът колхозник не може да напусне по свое желание селото. Многобройните лагери са пълни. Всяка непредпазливо изречена дума може да му струва свободата. Директивата, заповедта, указанието отгоре, често пъти лишени от здрав смисъл, не подлежат на обсъждане. Институцията „Особено съвещание при НКВД на СССР“, създадена с постановление на Централния изпълнителен комитет на СССР от 10 юли 1934 г. 60, продължава активно да функционира. Подозрението в другомислие или в извършване на каквото и да е политическо деяние е, както и по-рано, повод за сурово наказание. Всеки месец Сталин получава многобройни рапорти, доклади, които много си приличат. Ето един от тях:

„До ЦК на ВКП(б) за другаря Сталин Й. В.

Докладвам, че на 24 декември 1948 г. Особеното съвещание на Министерството на вътрешните работи на СССР разгледа следствените дела на 260 души. От тях са осъдени на различни срокове:

на 25 години — 8 души,

на 10 години — 8 души,

на 7 и 8 години — 48 души,

на 12 години каторжна работа — 48 души.

Министър на вътрешните работи на СССР

На 30 декември „работата“ на „Особеното съвещание“ не се променя по обем, само дето на каторжна работа са осъдени двойно по-малко хора — 15 души. 62Всички решения се одобряват от самодържеца. Та нали те са негови рожби! Каторжната работа е въведена по указание на Сталин.

Нека читателят да не се учудва. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 април 1943 г., който не е публикуван, е въведено особен вид наказание — каторжна работа за фашистките убийци, предателите и помагачите на окупаторите. Осъждани са от военнополевите съдилища на каторжна работа от 10 до 20 години. Но войната свършва, а прерогативите на военнополевите съдилища поема „Особеното съвещание“, чиито решения не подлежат на никакво обжалване. И в тази мелница вече могат да попаднат не само полицаи, но и дори другомислещи, подозрителни. Все пак наскоро след войната няколко ведомства предлагат на Сталин да бъде изменена мярката за наказание, което може да наложи „Особеното съвещание“.

„Във връзка със завършването на войната… целесъобразно е да се предостави право на «Особеното съвещание» при НКВД да определя мярка за наказание със срок до 10 години.“ Сталин не се съгласява с предложението… Този извънсъдебен репресивен орган надживява с няколко месеца главния си създател — през септември 1953 г. „Особеното съвещание“ най-сетне е закрито. Това е една от първите въздишки на облекчение след смъртта на тиранина.

Всеотдайността, самопожертвователността, непоклатимата издръжливост на съветския народ се съпътстват от чести пристъпи на насилие — икономическо, социално и духовно. „Вождът“ смята това за нормално. Върху безбройните доклади за заседанията на „Особеното съвещание“, на които почти без изключение никой никога не е бил оправдан, той поставя своето неизменно „Й.Ст.“. Мнозина, още по-точно, почти всички, са мислели, че Сталин знае и вижда всичко. Но той е виждал само онова, което е искал да види. Никога не пожелава, макар и мислено, да се взре в пълните с отчаяние очи на милионите съветски хора, минали през неговите лагери. Би могъл да види в тях истинската, зловещата сянка на своята световна слава. Но той живее с предишната си идея — иска такова могъщество на страната си, което още повече ще възвеличи славата му.