Симона Бовуар - Кръвта на другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Симона Бовуар - Кръвта на другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: История, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвта на другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка.
По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.

Кръвта на другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Да — отвърнах. — Точно така. Но може би няма да е така вечно.

Започнах да разказвам. Той ме слушаше, докато ядеше.

— Значи, сега оглавяваш терористично движение — каза той и се разсмя. — Явно никой не трябва да се отписва.

— Откриваме съпричастие и подкрепа от най-неочаквани хора — казах аз. — Можеш ли да си представиш, че се сдобрих с баща ми? Националистическата буржоазия ни протяга ръка.

— Това е добре — каза Марсел.

Все още ядеше. Въпреки брадата и бръснатия като на каторжник череп приличаше напълно на себе си.

— А ти какво ще правиш? — попитах. — Ще ти дам адреса на един другар близо до Монсо ле Мин. Той ще те прекара през линията.

— Трябва да отида там, за да ме демобилизират, така ли? — попита Марсел.

— Трябва, ако искаш документите ти да са в ред!

— Тогава ще отида — каза Марсел.

— А после? — попитах. — Пак ли ще играеш шах?

— В лагера много играх. Накрая успявах да играя на седем дъски със затворени очи.

— Как беше там?

— Спокойно. — Марсел извади лулата си от джоба. — Имаш ли тютюн?

Подадох му кесията си. Той я претегли на ръка с възхитен вид и каза:

— Толкова много тютюн?

— Там нямаше ли?

— Рядко имаше. — Той бавно натъпка лулата си. — Имаш ли работа за мен?

— Би ли работил с нас? — попитах.

— Зависи. Не искам да пиша текстове, нито да държа речи.

— Не мога все пак да ти възложа да хвърляш бомби, нито да подпалваш гаражи. Ще изгърмиш още на първия ден.

— Очевидно — каза Марсел със съжаление.

Поколебах се. Имаше една услуга, която можеше да ни направи.

— Наистина ли искаш да участваш?

— Това учудва ли те? — попита Марсел. — Смяташ, че човек може да играе на шах при всички режими?

— Политическото ти безразличие няма да ме шокира. Винаги си залагал на всичко друго, но не и на човека.

— И изгубих.

Замълчаха.

— Мога да ти предложа нещо — казах.

— Давай.

— Ами този павилион, в който ще скрием оръжието и печатарските машини, още няма наемател. Трябва ни някой, който да не участва в дейността ни. Добре е, че си женен. Няма да искаме от теб друго, освен да прекарваш времето си в рисуване или скулптиране.

— Къде е този твой павилион? — каза Марсел.

— В Мьодон.

— Мьодон — каза той кисело. — Както и да е! Не трябва да се иска прекалено.

— Само че имай предвид — казах аз, — че рискуваш живота си и живота на Дениз.

Той се усмихна.

— Дениз ще е много доволна.

— Сигурен ли си, че не приемаш само за да ми направиш услуга?

— Какво те интересува? — каза Марсел и се засмя. — Трябва да се грижиш само за интересите на каузата си.

— Не — отвърнах.

Нещо се раздвижи в мен. А мислех, че съм запушил устата на този глас. Първо Жак…

— Не бих искал да си послужа с теб като със средство.

— Нямаш още закалката на шеф — отбеляза Марсел.

— Може би — казах.

Не се усмихвах. Той ме погледна сериозно.

— Все така самонадеян си. Защо си въобразяваш, че може да ме третираш като средство? Правя каквото ми харесва.

— Добре, както искаш.

Сърцето ми все още бе свито. Защо той? Да знаеш какво искаш и да го сториш. Изглеждаше лесно. Исках оръжие, павилион, в който да го скрия, наемател в павилиона. Но не исках точно Марсел да се изложи на тази опасност. А кой друг? Защо не той, а Виньон? Целта ясно се виждаше, но не осветяваше несигурния път. Всички средства са лоши. Защо ти?

Тук съм. Ти също си тук, ти умираш, а аз те гледам. Тя се вълнува, стене: „Рут! Рут!“. Кого вика? Коя е тя самата? Вече не знам. Сега историята се развива много бързо, сякаш съм бил на дъното на водата и ми остават само няколко секунди дъх. На дъното на водата. На дъното на отчаянието. Камионетки браздят пътищата. Има дори един немски камион, който влиза в Париж, натоварен с тежки сандъци; шофьорът мисли, че пренася масло и шунка, платили са му щедро. В Мьодонската вила разтоварват мебели, дюшеци и денкове със спално бельо. Въпреки студа Лоран е по риза; потта е залепила слой прах на лицето му. Той слиза по стълбите на избата, приведен под тежестта на барута, и се смее. И ето ме в хола, където Дениз е подредила килимите и мебелите си, печката бумти и аз показвам на Лоран тънката червена линия, която криволичи върху картата на Париж.

— Виж тук, първият завой надясно, вторият наляво и след това по булеварда.

— Ясно — казва той. — Разбрах.

— Запомни ли плана?

— Наизуст го знам, мога да ти го нарисувам.

Смачквам листа хартия и го хвърлям в печката. Марсел е седнал пред една шахматна дъска и медитира. Дениз ходи напред-назад из стаята.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръвта на другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x