Симона Бовуар - Кръвта на другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Симона Бовуар - Кръвта на другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: История, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвта на другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка.
По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.

Кръвта на другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той налапа голяма хапка турнедо; ядеше бързо. Елен погледна с внезапно изумление поддържаната му ръка, масивния му пръстен, който красеше белите му пръсти. Ние не можем да ви ги върнем. Той я залъгваше, тя се самозалъгваше. И двамата знаеха — нито за миг не бяха изживявали една и съща история.

— Бихте могли, ако поискате — каза тя.

— Не всички французи са сигурни приятели — обясни той любезно. — Какво да ви кажа? Това е историческа необходимост.

Елен остави вилицата върху чинията си. Вече не беше гладна. Погледна офицерите с лорнети, които се тъпчеха с мазни френски храни. В това време госпожа Бертран претопляше ястие от праз лук, Дениз белеше варен картоф, Марсел бе прекарал седмица, без нищо да яде. А утре Ивон еврейката ще остане без работа, скоро и без дом. Това несъмнено беше историческа необходимост. А аз? Аз защо съм тук?

Хер Бергман й подаде менюто.

— Сирене? Плод?

— Благодаря, нищо повече не искам — каза тя.

— Някакъв алкохол?

— Не, благодаря.

Хер Бергман поръча ягоди със сметана и захвана да мачка с лъжицата си червените плодове в сметаната.

— Да знаете някое приятно място за завършване на вечерта? — каза той. — Някое истинско заведение, което не е „за туристи“ — добави той съучастнически.

— Не съм много по тия неща — каза Елен. Направи усилие и добави: — Чух за едно място в Латинския квартал, където може да се танцува.

— Ами да вървим — каза той. — С кола съм.

— А какво ще правя с колелото? — попита Елен.

— Не се безпокойте — каза той. — Просто е. Ще поискам да го закарат до вас. Тук са много услужливи.

Елен извади пудриерата си от чантата. Разбира се, че е просто, на тях всичко им е просто. Той говореше на метрдотела бавно и отчетливо, и вадеше банкноти от портфейла си. Метрдотелът се кланяше и се усмихваше. Аз също се усмихвам. Усмихвайте се, усмихвайте се. Които не се усмихват, ги разстрелват. Разстрелян сутринта, призори, съвсем сам, без да се усмихва. Такава е историческата необходимост — но кой решава дали да продължа да се усмихвам, или да не се усмихвам вече?

Качи се в колата. Още беше светло.

— Къде трябва да спра?

— Спрете на площад „Медиси“. Заведението е в една съседна уличка.

Площад „Медиси“ беше толкова спокоен, че се чуваха гласовете на клиентите, насядали на масите пред двете големи кафенета. Булевардът приличаше на изоставена магистрала. Но всичко си беше на мястото: фонтанът, кестените, фенерът, който онзи човек толкова грижливо чистеше сутринта на десети юни. Човек би помислил, че всичко ще е променено, къщите, лицата, дори цветът на почвата. Но единствената разлика беше тази тишина, странно светлото небе и този почтителен и сериозен мъж до Елен.

— Тук е — каза тя и бутна вратата.

Влязоха в съвсем малка зала, облицована в червено и украсена със зелени растения. Музикантите висяха между небето и земята, в една ложа. Няколко двойки танцуваха.

— Както виждате, няма много униформи — каза Елен.

Седнаха и хер Бергман поръча шампанско. След което се огледа с вид на познавач.

— Симпатично място — каза той. — Но му липсва малко… как казвате вие? Ние бихме казали Stimmung.

— Война е — каза Елен.

— Да, естествено — съгласи се хер Бергман и поклати глава.

— Берлин по-весел ли е? — попита Елен.

— Ще видите, и Берлин е хубав град — каза хер Бергман.

Елен се загледа в двойките, които танцуваха, и й стана тежко на сърцето. Музикантите свиреха мелодия отпреди войната и нещо забравено се пробуди в нея — бе нежно и топло, после внезапно сякаш забиваше във вас хиляди остриета. Последните дни. Последните вечери. След седмица по това време хората около мен ще говорят на чужд език.

— Никога не съм ходила в чужбина — каза тя.

— Е, сега ще станете европейка — каза хер Бергман.

Млада жена в черна рокля, украсена с оранжева панделка, и с кошница в ръце се приближи до масата им: „Шоколад? Цигари?“.

— Кутия шоколадови бонбони — каза хер Бергман.

Кръвта нахлу в бузите на Елен. Знаеше ги тези завързани с панделки кутии — една руса девойка, съвсем като тази тук, купуваше всяка седмица такива от госпожа Бертран. „Препродавам ги на фрицовете по четиристотин франка“, казваше тя със смях.

— Не — отказа Елен.

— Позволете ми — каза хер Бергман.

— Не, не искам — каза тя ядно и добави: — Мразя шоколад.

— Цигари?

— Не пуша. Моля ви, нищо не искам.

Погледна го злобно. Нищо освен свободата на Марсел, освен сигурността на Ивон; освен живота на Робер Жардийе, инженерът, разстрелян тази сутрин. Девойката се бе отдалечила. На масата настъпи ледена тишина.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръвта на другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x