Симона Бовуар - Кръвта на другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Симона Бовуар - Кръвта на другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: История, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвта на другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка.
По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.

Кръвта на другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Момичето също се качи и задърпа Елен за ръката.

— Това е сестра ми — каза тя на войника. — Качвайте се, качвайте се де.

Елен се вкопчи в камиона. Войникът се разсмя и й подаде ръка.

Елен седна най-отзад, върху някакъв празен бидон. Покритият с дебело платнище камион бе претъпкан. Още на първите раздрусвания Елен се почувства задушена от миризмата на бензин и от горещината; повдигаше й се. Огледа се. Не можеше да помръдне. Потръпна. По челото й изби пот. Една жена в края на камиона равнодушно повръщаше. „Толкова по-зле“, помисли Елен. Отдръпна краката си колкото можа по-назад, наведе се и повърна между бидоните. Изтри устата и лицето си. Почувства облекчение. В краката й имаше някаква белезникава каша, но никой не обръщаше внимание. „Сякаш вече не можем дори да се срамуваме от телата си — помисли тя. — Сякаш вече тялото ми не е мое.“

Натъпканият с бензин камион безпрепятствено се придвижваше по плоските пътища, нарядко надупчени от някой снаряд. Покрай насипите се виждаха обърнати автомобили, изгорели автомобили, както и гробове с кръстове. Процесията не свършваше: каруци със сено, велосипеди, пешеходци. Минаха през един град — бомбите бяха пробили покривите, два цели квартала бяха изгорели, пред обгорелите части от стени се трупаха изкривени железа. Изселване, мизерия, смърт. А в красивите сиви коли млади и силни мъже преминаваха с песен.

— Хайл — извика един от тях и весело помаха с ръка.

И той, и другарите му бяха облечени в сиво и всички носеха червена роза до сърцето си.

Камионът спря пред вратата на Париж. Елен скочи на земята; едва се държеше на краката си. Мерна в едно огледало напрашеното си лице. Авеню „Гранд Арме“ беше пусто. Всички магазини бяха затворени. За миг остана неподвижна сред тишината, после пое към площад „Етоал“. Всичко си беше на мястото: къщите, магазините, дърветата. Но хората бяха унищожени — нямаше кой да отвори осъдените магазини, нямаше кой да се разхожда по улиците, нямаше кой да изгради ново бъдеще, да си припомни миналото. Само тя бе оцеляла като по чудо, непокътната, абсурдна в този свят без живот. Само че вече нямаше нито тяло, нито душа. Единствено този глас, който казваше: „Вече не съм аз“.

* * *

Дениз бе поставила бележника на коленете си и пишеше със ситния си широк почерк.

— Свърших — каза тя. — Тръгваме, когато кажете.

Елен се надигна и се опря на лакът. Пътят все още бе бял от горещина. Пет часът. Три часът френско време. Въздухът беше тежък, Сена бавно течеше под неподвижното небе.

— Да не повярваш, че е неделя — каза Елен.

Изправи легналия в края на насипа велосипед. Няма вече коли, няма тандеми, няма влюбени, няма смях — селото бе пусто. Нарядко се виждаха мъже с почернели гърди да седят на сянка — разпознаваха се по обръснатия тил. Само те живееха в неделя във Франция; изгнаническа неделя. Насред водата, в унилото проблясване на слънцето самотен мъж седеше в една лодка и свиреше на акордеон. Краката на Елен спряха да се движат. Пространството и времето около нея сякаш се взривиха. Стори й се, че внезапно е запратена в някакво тайнствено измерение, в сърцето на епоха, на свят, с който нямаше никаква връзка; изгубена под едно необичайно слънце, тя присъстваше на история, от която присъствието й бе изключено. „Все едно, че не съм тук; все едно, че съм тук само за да кажа, че не съм тук.“ Сведе се над кормилото. Всички вили бяха затворени; табелите на гостилниците започваха да се лющят. Понякога зад някоя отворена порта се виждаше паркирана на чакъла сива кола, а в градината отекваха дрезгави гласове.

— Елен!

Елен завъртя по-бързо педалите. На моменти изпитваше някакво опиянение от изключителното приключение, което изживяваше, но в други моменти се страхуваше — бе изгубила ключа за обратния път. „Никога няма да има нищо друго!“

— Вашият германец дали ще може да направи нещо за Марсел? — попита Дениз.

— Ще говоря с него на вечеря — каза Елен. — Той има сума ти връзки. Във всеки случай, когато стигна Берлин, ще гледам да си намеря полезни познати.

— Би трябвало да се намеси веднага — отбеляза Дениз. — Три четвърти от лагерите са евакуирани в Германия. — Тя погледна Елен. — Наистина ли ще заминете?

— Защо не? — каза Елен и се стегна.

Знаеше какво мисли Дениз, знаеше какво щеше да си помисли Жан. Загледа се предизвикателно в хоризонта.

— Безразлично ли ви е, че ще работите за тях?

— Какво би се променило, ако не работя за тях? — попита Елен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръвта на другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x