Симона Бовуар - Кръвта на другите

Пармантие събра смелост и попита:

— Какво имате предвид?

— Истински действия — отвърна Бломар.

— Действия — повтори Льоклер.

Не гледаше Бломар. Гледаше в себе си. Никога не бе пожелал да се запита чии ръце бяха преградили пътя му с тази успокояваща бариера. Собствените му ръце. Можеше да я разруши. От себе си се боеше.

— С пари ще е лесно да се снабдим с оръжие — каза Бломар. — Освен това някои другари могат да правят експлозиви. Готови сме да поемем всякакви рискове.

— О, пари не липсват — каза Льоклер.

— Не че по принцип не одобрявам насилието — намеси се Пармантие. — Но признавам, че не виждам ползата от убийството на няколко обикновени войници.

— Ако искаме да създадем сила, способна да обедини масите, способна да удържи до края на войната и да съгради бъдещето, трябва да действаме — каза Бломар. — Съществуваме само ако действаме.

— Може би бихме могли да извършваме саботажи — предложи Льоклер.

— Трябват ни ясно видими действия — каза Бломар. — Влакове с боеприпаси, които хвръкват във въздуха, реквизирани хотели, които избухват. Французите трябва да се чувстват като на война. Искате ли, или не искате да окажем съпротива? Няма да пробудите страната със знаци на победата, с лотарингски кръстове 3 3 Двойно пресеченият лотарингски кръст става емблема на Френската съпротива. — Б.пр. и въдици 4 4 На 11 ноември 1940 г. манифестантите пред Триумфалната арка размахват въдици като символ на Дьо Гол („gaulle“ означава „пръчка за въдица“). — Б.пр. .

— Давате ли си сметка, че ще има ужасни репресии? — попита Пармантие.

— Именно — каза Бломар.

— Именно?

Пармантие изгледа Бломар скандализирано. „Знам“, помисли Бломар. Кой по-добре от него знаеше? Седеше там, с чаша коняк в ръка, и с думите си разполагаше с една кръв, която не захранваше неговото сърце. Но не за него ставаше въпрос.

— Точно на репресиите разчитам — каза той. — За да стане политиката на сътрудничество невъзможна, за да не заспива Франция в тъй наречения мир, трябва да се пролее френска кръв.

— Значи, ще оставите да разстрелват невинни хора без угризения? — каза Бломар.

— Научих от тази война, че спестената кръв е точно толкова непростима, колкото пролятата — каза Бломар. Никаква политическа стачка. Няма да тласкам страната си към война. И ето докъде стигнахме. Достатъчно. Достатъчно. Стига с това безумно благоразумие. — Помислете за всички хора, чийто живот нашата съпротива може би ще спаси.

Дълго мълчаха.

— Но ако не успеем — каза Пармантие, — ще се окажем виновни за ненужни престъпления.

— Сигурно — каза Бломар. Тъй или инак, поначало бяха престъпници, но тези двамата не го знаеха. Престъплението ги плашеше. — Но трябва да предполагаме, че ще успеем. Във всеки случай вашите партизани рискуват затвор, смърт. Един вестник, позиви, това също не са сигурни начинания.

— Не е същото — каза Пармантие. — Членовете ни приеха риска.

— Приемат в името на някакъв резултат. Ако ги изложим на опасност без полза, тогава ще сме виновни. Не — каза Бломар. — Трябва да мислим само за поставената цел и да правим всичко възможно, за да я постигнем.

— Смятате, че всички средства са добри? — каза Льоклер несигурно.

— Напротив. Всички средства са лоши — каза Бломар.

Някога той също мечтаеше да подсигури своите действия с красиви и звучни причини. Но това би било твърде лесно. Трябваше да действа без осигуровка. Да се броят човешките жертви, да се сравнява тежестта на една сълза с тежестта на капка кръв, беше невъзможно начинание. Той вече нямаше какво да брои и всяка монета беше добра, дори тази — кръвта на другите. Цената никога нямаше да е прекалено висока.

— Ами ето. Имаме парите — каза той на другарите си.

— Цар си! — възкликна Лоран.

— Най-после ще можем да поработим истински! — каза Бертие.

Всички се смееха. Но по някои лица се четеше безпокойство.

— Ако само знаехме за кого ще работим — каза Ланфан. — Ако е, за да върнем на власт Рено и Даладие…

— Не — възрази Бломар. — Знаеш много добре. Работим, за да станем силни и за да може утре ние да командваме.

— Ще бъдем ли достатъчно силни? — усъмни се Ланфан.

— Вярно — каза Бертие. — Как да сме сигурни, че не се борим за буржоазния капитализъм, за англосаксонския империализъм, за победата на реакционните сили?

Бломар се поколеба. Вярно беше. Не можеха да знаят предварително какво точно правят. Но отговори уверено:

— Всичко е по-добро от фашизма.