Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ескалацията на мерките е стремителна. Сталин решава да включи в конфликта Информбюро. В Белград се получават две послания от Москва с покана на заседанието на Информбюро в Букурещ да участва и югославска делегация. Югославяните отговарят любезно, но твърдо с отказ, преценявайки това като намеса във вътрешните им работи, но същевременно изразяват готовност за нормализиране на отношенията.

Сталин решава заседанието на Информбюро да се състои без „обвиняемите“. Това означава вече скъсване на отношенията. В навечерието, на 15 юни 1948 г., Сталин разглежда проект за доклада на Жданов в Букурещ, озаглавен „За положението в Комунистическата партия на Югославия“. В придружителната записка Жданов пише: „… текстът на доклада е разгледан от мен, Маленков и Суслов“. По решение на Сталин и тримата заминават за Букурещ. Сталин внася собственоръчно редица поправки. В доклада си Жданов има такива формулировки: „Цялата отговорност за създалото се положение носят Тито, Кардел, Джилас и Ранкович. Методите им са от арсенала на троцкизма. Политиката им в града и селото е неправилна. В една комунистическа партия е нетърпим такъв позорен, чисто турски терористичен режим. С този режим трябва да се свърши (курс.авт.). Комунистическата партия на Югославия ще съумее да изпълни тази почетна задача…“ 1089 1089 ЦПА ИМЛ, ф.77, оп.3, д.105, л. 1–8.

Както казва Хрушчов пред XX конгрес на партията, загубилият чувство за реалност Сталин дори заявил:

„Достатъчно е да си мръдна малкото пръстче и няма да има повече Тито. Ще падне.“

А е бил насърчен и от съобщението на Жданов от Букурещ: разговорите с Костов, Червенков, Толиати, Дюкло, Ракоши, Георгиу-Деж и други ръководни дейци показват, че всички „без изключение заемат непримирима позиция спрямо югославяните“ 1090 1090 ЦПА, ИМЛ, ф.77, оп.3, д.106, л. 5–7, 17–19. . Великодържавният натиск, представян като пролетарски интернационализъм, се осъществява явно в угода на разгневения диктатор. Сталин не се задоволява само с денонсиране на договора за дружба, отзоваване на посланика и прекратяване на икономическите връзки. В кулминация на конфликта се превръща позорната резолюция „Югославската комунистическа партия е под властта на убийци и шпиони“, приета на съвещанието на Информбюро, състояло се в Букурещ през ноември 1949 г. Този път над текста на резолюцията „здравата се е потрудил“ Суслов, който по това време е вече секретар на Централния комитет. Какво ли няма в нея! Сравняване на югославските ръководители с хитлеристите, обвинение в шпионаж, във влизане в един блок с империализма, в кулашко превъплъщение и т.н. Специфичните особености във вътрешнополитическото развитие на Югославия, отделни стъпки, различаващи се от Сталиновите схеми, както и предприетите в отговор някои твърди мерки на югославското ръководство по време на разгорещилата се борба, се квалифицират като действия на „слуги на империализма“, „ликвидиране на народнодемократичния строй в Югославия“. Днес дори е трудно да си представим колко далече са отвели ВКП(б) и другите комунистически и работнически партии амбициозността и великодържавието на Сталин. Върху цялата тази история лежи печатът на невъобразимите вреди, нанасяни от единоначалието.

Сега това принадлежи на историята. В „отлъчването“ на Югославия от социализма, предприето от Сталин, в опитите да се прилагат диктаторски методи спрямо суверенни страни и партии проличава почеркът му от 1929–1933 г., както и от периода 1937–1939 г. Хрушчов, макар и „обременен“ от близостта си със Сталин, ни дава да разберем, че все пак е по-добре шансът на съвестта да се използва късно, отколкото никога. Отиването му в Белград в края на май — началото на юни 1955 г. е едно от стъпалата, по които той се изкачи мъжествено на трибуната на XX конгрес на партията.

Ония няколко години, които съдбата отрежда на Сталин след края на Втората световна война, за „вожда“ са бурни, както и целият му живот след победата на Октомври. Грижите му сега се простират по-далече от границите на собствената му държава. В социалистическите страни, които с леката ръка на Жданов започват да се наричат „лагер“, възникват проблеми след проблеми. Всяка страна е получила възможност да върви по пътя на социалистическото строителство съобразно с принципите и особеностите, отговарящи на нейните национални традиции, на историческия й опит и на конкретната ситуация. Заедно с това намесата на Сталин, изискването му да се придържат към един модел, насаждането на бюрократични и догматични щампи в политическата структура и в общественото съзнание нанасят голяма вреда на общото дело. Особено когато се правят опити да се прилагат Сталиновите методи за ликвидиране на другомислещите. Сталин, който никога не е разбирал задълбочено икономиката, фактически спомага за механично пренасяне на съветския опит в страни с различни равнища на икономическо развитие, тръгнали по пътя към социализма. Погрешността на такива стъпки отдавна е очевидна.