Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато през април 1949 г. в Париж в зала Плейе се открива Световният конгрес на привържениците на мира, събрал около две хиляди делегати от всички краища на света, Сталин следи напрегнато хода му като политическо събитие от първостепенна важност. Той и Молотов сами определят състава на съветската делегация: А. А. Фадеев, И. Г. Еренбург, В. Л. Василевски, А. Е. Корнейчук, М. Турсунзаде, В. П. Волгин, П. Н. Федосеев, Л. Т. Космодемянска, А. Л. Маресиев. Сталин не може да не е изпитвал дълбоко вълнение (ако е бил способен на това), когато на 21 април „Правда“ съобщава, че американският певец Пол Робсън, завършвайки изказването си, запява от трибуната на руски арията от операта на И. И. Дзержински „Тихият Дон“, започваща с думите „От края и до края“. Възможно ли е било Сталин да не е усещал, че започва ерата на действителното народно влияние върху въпросите на мира и войната?

В тази свада на световете, когато ледените ветрове, които бяха замразили разума на политици и генерали, можеха всеки момент да съборят бариерата, отделяща мира от войната, Сталин получава огромна поддръжка от победилата китайска революция. Революцията в Китай значително променя съотношението на силите в света и структурата им.

Двадесетгодишната борба на китайския народ за социално и национално освобождение завършва триумфално на 1 октомври 1949 г. с провъзгласяването на Китайската народна република. На 5 октомври по указание на Сталин „Правда“ публикува уводната си статия „Историческа победа на китайския народ“, а с нея и четири портрета — на Мао Дзъдун и с малко по-малки размери на Чжу Дъ, Лю Шаоци и Чжоу Енлай. В статията се цитират думите на лидера на китайската революция: „Ако не съществуваше Съветският съюз, ако не беше победата в антифашистката Втора световна война, ако — което е особено важно за нас — японският империализъм не беше разгромен, ако в Европа не се бяха появили страните с нова демокрация… то натискът на международните реакционни сили, не ще и дума, щеше да бъде много по-силен, отколкото днес. Нима можехме да победим при такива обстоятелства? Разбира се, не.“ Така пише Мао Дзъдун в статията си „За диктатурата на народната демокрация“. Посочва се, че „се сбъдва гениалното предвиждане на другаря Сталин, направено още през 1925 г., че силите на революционното движение в Китай са неимоверни. Те още не са се изявили както трябва. Те тепърва ще се изявяват в бъдеще. Управниците на Изтока и Запада, които не виждат тези сили и не се съобразяват с тях в достатъчна степен, ще пострадат от това“.

Сталин следи извънредно внимателно събитията в Китай. Когато му съобщават, че в Пекин е пристигнал новият американски посланик Хърли и е заявил, че Америка ще оказва пълна поддръжка на Чан Кайшъ, на Сталин много неща стават ясни. Той разбира, че ако в Китай надделее влиянието на Съединените щати, положението на Съветския съюз ще стане още по-тежко. Първоначално Сталин не може да проумее борбата между Мао и Чан Кайшъ, дори предполага, че въстанието на милионите гладни маси няма никакво отношение към социалистическото или демократичното движение. Когато научава за преговорите по вътрешни въпроси между Чан Кайшъ и Мао Дзъдун, състояли се през октомври 1945 г. в Чунцин, Сталин се убеждава, че позицията на комунистите е по-реалистична и прогресивна. 1092 1092 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.2223, л.291.

Навремето Сталин е писал доста за Китай. В събраните му съчинения са публикувани около десетина работи за китайската революция. От политическа гледна точка някои от тях са извънредно примитивни. Той твърди например, че „революционизирането на Изтока трябва да даде решителен тласък към изостряне на революционната криза на Запад. Атакуван от две страни — и откъм тила, и откъм фронта, — империализмът ще трябва да признае, че е обречен на гибел“ 1093 1093 Сталин, И. В. Соч. Т. 7, с.231. . Характерно е, че Сталин, изказвайки някои правилни твърдения за китайската революция, прибягва често към политическо менторство: „китайските комунисти са длъжни (тук и по-долу курс. на авт.) да обърнат особено внимание върху работата в армията, длъжни са да се заемат най-отблизо с изучаване на военното дело… Китайската комунистическа партия е длъжна да участва в бъдещата революционна власт в Китай“ 1094 1094 Сталин, И. В. Соч. Т. 8, с. 363, 364, 367. и т.н. Заслужава да си спомним, че позицията на Сталин по „китайския въпрос“ е била яростно критикувана от Троцки. В предварителните бележки във връзка с изказването си пред VIII пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал през май 1927 г. изпадналият в немилост лидер пише: „Тезисите на др. Сталин може да се задържат само дотогава, докато партията е лишена от възможността да чуе критикуването им, а партийният печат под ръководството на Бухарин, вместо да публикува действителните ни възгледи, ни приписва собствените си измислици… Изцяло погрешните тезиси на Сталин са обявени фактически за неприкосновени.“ 1095 1095 ЦПА ИМЛ, ф.325, оп.1, д.155, л.За. Троцки също не е бил във всичко прав, но е доловил неувереността и некомпетентността на Сталин по въпросите на Изтока, които в онова далечно време лидерите се опитвали да прикрият с революционни фрази с „универсално“ значение. Но с течение на времето Сталин ще разбере много неща от йероглифните плетеници на социалния живот във великата китайска страна. По всяка вероятност особената увереност в победата на комунистите се появява у Сталин не в резултат на военните им успехи, а когато през 1945 г. Чан Кайшъ произнася реч, от която проличава, че той е с намерение да запази антидемократичния режим. 1096 1096 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.2223, л.301.