Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По инициатива на полските комунисти, поддържана от Сталин, от 22 до 27 септември в град Шклярска Поремба (Полша) се свиква съвещание на представителите на девет европейски комунистически партии. Малко преди съвещанието Жданов, на когото Сталин възлага да представя ВКП(б), изпраща на „вожда“ шифровано съобщение, в което докладва за предварителните замисли на работната група. Уведомява го, че събралите се са се споразумели за следното:

„Предвижда се работата на съвещанието да започне с информативни доклади от всички комунистически партии, участващи в съвещанието. След това да се изработи дневен ред. Ние ще предложим следните въпроси:

1) за международното положение — ще се изкажем ние;

2) за координиране на дейността на партиите — ще предложим доклад да изнесат полските другари. В резултат трябва да бъде създаден координационен център с резиденция във Варшава. Мисля, че особено трябва да се наблегне върху доброволните начала в това отношение.

Моля за указания.

Сталин одобрява. В резултат от размяната на мнения четири години след разпускането на Коминтерна се създава Информационно бюро на комунистическите и работническите партии (Информбюро). На Запад веднага го наричат Коминформ. В шифровано съобщение на Жданов до Сталин се излагат докладите на представителите на партиите, дошли на съвещанието. Най-активно и позитивно, по думите на Жданов, се държали югославяните, които не са могли да знаят, че през ноември 1949 г. новият орган ще приеме резолюция със заглавие „Югославската партия е под властта на убийци и шпиони“. Една интересна подробност. По съдържание, насоченост и конструктивност Жданов оценява най-високо два доклада: на Е. Кардел — представител на СКЮ (Съюза на комунистите в Югославия) и на Р. Слански — секретар на ЦК на КПЧ (Комунистическата партия на Чехословакия). 1086 1086 ЦПА ИМЛ, ф.77, оп.3, д.92, л. 47, 55. И отново ирония на съдбата: след по-малко от година Жданов ще жигоса Кардел като „империалистически шпионин“, а след няколко години Слански ще загуби главата си в резултат на срамен процес, който ще протече по сценарий на Берия.

В доклада на Жданов „За международното положение“, одобрен от Сталин, е формулиран тезис, който за дълги години ще стане едва ли не централен в съветската пропаганда — „светът е разделен на два противоположни лагера“. По всяка вероятност това е отговорът на антикомунистическата доктрина „Труман“. В доклада има оценка на плана „Маршал“ — „програма за заробване на Европа“. Жданов отново оценява крайно критично ролята на социалдемократическите партии, без да пести оскърбителни епитети по техен адрес. В грешките си Сталин е упорит през целия си живот; и до края на дните си запазва своята дълбока неприязън и недоверие към социалдемократите, което в крайна сметка непрекъснато отслабва не само прогресивните сили, но и широко разгърналата се борба за мир.

На съвещанието в Шклярска Поремба е решено следващата среща да се проведе в Белград. Но за съжаление там тя никога не се провежда.

Югославските народи имат голям дял в разгрома на фашизма. Първият договор за дружба, взаимна помощ и следвоенно сътрудничество със страните, тръгнали по пътя на социалистическото развитие в Източна Европа, който подписа Съветският съюз, е договорът с Югославия, сключен през април 1945 г. по време на посещението на Тито в Москва. Сталин няколко пъти се среща с него и води твърде дружески разговори. В резултат от състоялите се преговори е решено да се предадат на Югославската народна армия (ЮНА) бойна техника и въоръжение за 12 стрелкови и две авиационни дивизии, танкови и артилерийски бригади. 1087 1087 Белградская операция. М., 1964, с.85. По всичко изглежда, че приятелските отношения могат да се развиват само по възходяща линия. В ЮНА работи голяма група съветски военни специалисти, в СССР се учат хиляди югославски военнослужещи. Тясно е сътрудничеството и между ВКП(б) и СКЮ, и отведнъж — конфликт. И то какъв!

Редица текущи въпроси (подготовката на българо-югославски договор за дружба, изпращането на югославски авиополк в Албания, изявлението на Димитров на пресконференцията за принципната възможност да бъде създадена в бъдеще федерация или конфедерация на европейските народнодемократични държави), по които не са били поискани съвети от Москва, предизвикват гневната реакция на Сталин. Славата, властта, могъществото му замъгляват разума. Не само в своята къща, но и сред съюзниците си се смята за диктатор и следователно може да се разпорежда като в собствено имение. Корените на конфликта се крият дълбоко в политическия цинизъм на единовластието.