Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато Молотов идва, разговорът между двамата „архитекти“ на външната политика на страната продължава още най-малко един час. Те не знаят, че речта на Чърчил е подготвена след получаването на една „дълга телеграма“ на американския шарже д’афер в Москва, изпратена до Вашингтон, в която той тълкува изопачено февруарската реч на Сталин. Джон Кенън твърди, че съветските ръководители смятали третата световна война за „неизбежна.“ 1077 1077 Kennan. Memoirs (1925–1950). N.Y., 1969, p. 583–598. И живелите в постоянна борба съветски ръководители възприемат това открито предизвикателство на Запада като естествено развитие на нещата. Нито Чърчил, нито Труман, нито Сталин не са могли да се издигнат до разбирането, че са безполезни всякакви опити за построяване на „нов ред“, основан върху страха от взаимно унищожаване. Те са продукт на своето време. Положението на Сталин е трудно. Притежатели на атомната бомба, Съединените американски щати са неизмеримо по-силни от Съветския съюз. Съединените щати произвеждат 4 пъти повече машини и съоръжения, 7 пъти повече транспортни средства. Селскостопанското им производство е нараснало с 36%.

Всичко това много силно контрастира с положението в Съветския съюз. Хиляди населени места са в развалини. 1946 г. се очертава като изключително неплодородна. Почти цялата западна част на страната се гърчи в огъня на партизанска война. Той прилича на тлеещия огън в торфените находища, където под външния дим в глъбините на пластовете само чака да глътне малко въздух, за да опожари жадно всичко наоколо. В съветската история това засега е една малко осветлена тема. След изгонването на германските войски въоръжени отряди, главно в Западна Украйна и в Прибалтика, особено в Литва, продължават да се борят против съветската власт. Сталин няколко пъти дава указания на Берия да ликвидира „бандитизма във възможно най-кратък срок“, но още не предполага, че това ще се проточи почти цели пет години след края на войната, особено в западните райони на Украйна. През март, тъкмо когато Чърчил произнася речта си във Фултън, министърът на вътрешните работи на Съветския съюз Круглов ще докладва за резултатите от тази борба. Ето извадки от този обстоен документ, адресиран до Сталин:

„До другаря Сталин Й. В.

12 април 1946 г.

През март 1946 г. в западните райони на Украйна са ликвидирани 8360 бандити (убити, пленени, предали се доброволно), взети са 8 минохвъргачки, 20 картечници, 712 картечни пистолета, 2002 карабини, 600 пистолета, 1766 ръчни бомби, 4 печатарски машини, 33 пишещи машини… Заловени са подрайонният отговорник на ОУН (Обединение на украинските националисти — б.пр .) Ф. И. Федорук, подрайоиният референт на СБ (белоруски съюз — б.р. ) В. Г. Чорни, подрайонният референт Г. И. Горин, зам.-районният предводител И. И. Варваричев, шефът на връзките в областната мрежа на ОУН Л. И. Кравчук. Загинали са над 200 души от партийния актив, съветския актив, офицери и войници от Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на държавната сигурност (МДС) и Червената армия.

Литовска СССР. Унищожени бандити 145, предали се доброволно — 75, задържани — 1500 души. Взети картечници — 44, карабини — 289, пистолети — 122, ръчни бомби — 182, размножителни апарати — 12. Ликвидирани са бандитските групи на А. Йодепукис, И. Норейкис и редица други. През месеца са отбелязани 122 бандитски прояви. Загинали от актива и бойци от МВР, МДС и Червената армия 215 души.“ 1078 1078 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.135, т.II, л. 287–296.

По-нататък се съобщава за въоръжени сблъсъци в Белоруската, Латвийската и Естонската република. Като подписва резолюцията на доклада, Сталин казва на Берия и Круглов, че е много недоволен от неефикасните действия на редовните части и наказателните батальони.

Навсякъде трудности, а сега и това открито предизвикателство на Запада. В Организацията на обединените нации Съветският съюз е в дълбока изолация. Добре че има право на „вето“ в Съвета за сигурност. Сталин чувства, че започва тежка и неравна борба. Но той и не мисли да отстъпва. Ще превърне страната в крепост. Провъзгласената антикомунистическа доктрина „Труман“ според него е направила невъзможно приемането и на плана „Маршал“. На Съветския съюз е крайно нужна икономическа помощ и тя може да бъде получена по този план, но с цената на фактически контрол върху съветската икономика. На Парижкото съвещание (27 юни — 2 юли 1947 г.) чрез Молотов Сталин казва „Не“. Изглежда, „вождът“ е отгатнал целта на този план, защото по-късно Труман пише чистосърдечно в спомените си: „С концепцията си Маршал преследваше целта да бъде освободена Европа от опасността от заробване, което готви за нея руският комунизъм.“ 1079 1079 Truman, II. Mémoires, t.II. L’Année des décisions. Paris, 1955, p.117. Започва дългата „студена война“. Френският политолог Лили Маркон, с която имах случай да се срещна в Москва, с пълно основание пише в книгата си „Студената война“, че от 1946 г. нататък почти цяло десетилетие продължава „ескалацията, чиято навита спирала на напрежение неудържимо се развива като сгромолясваща се надолу лавина, подчинявайки се на вътрешната си логика, непризнаваща здравия разум“ 1080 1080 Marcon, L. La Guerre froide: l’angrcnage. Paris. Editions complexe, 1987, p.193. . А тази логика се изразява в това, че Сталин вижда изход само в ликвидирането на ядрения монопол на САЩ. До 1952 г. с цената на колосални усилия в Съветския съюз е почти удвоено производството на стомана, въглища и цимент в сравнение с довоенното му равнище, увеличено е рязко производството на нефт и електроенергия. Сталин не престава да твърди, че абсолютният приоритет на тежката промишленост е „постоянен закон“ в развитието на социализма. Свръхусилията в тежката индустрия и в науката създават предпоставки за скок и в ядрената област. Както стана дума, Сталин възлага на Берия да наблюдава свръхсекретните работи и всяка седмица да му докладва докъде са стигнали нещата.