През последните 10 000 години Homo sapiens е свикнал да бъде единствен човешки вид и за нас е трудно да си представим друга възможност. В отсъствието на братя и сестри е по-лесно да си въобразяваме, че сме венецът на творението и че съществува бездна, която ни дели от останалата част на животинското царство. Когато Чарлс Дарвин ни казва, че Homo sapiens е просто един вид животно, всички са възмутени. Дори днес мнозина отказват да повярват в това. Ако неандерталците бяха оцелели, щяхме ли да все още да си мислим, че сме специални същества? Може би именно по тази причина нашите предци са унищожили неандерталците, които били твърде сходни, за да бъдат просто пренебрегнати, но и твърде различни, за да бъдат толерирани.
Независимо дали можем да обвиняваме Homo sapiens , или не, факт е, че едва след пристигането му на новите територии местното население изчезва. Последните следи от Homo soloensis са отпреди близо 50 000 години. Денисовият човек изчезва скоро след това. Неандерталците напускат сцената преди около 30 000 години. Последните наподобяващи джуджета човешки същества изчезват от остров Флорес преди 12 000 години. Те оставят след себе си кости, каменни сечива, малко гени в нашата ДНК и безброй въпроси без отговори. След себе си оставят също така Homo sapiens , последният човешки вид.
Каква е рецептата за успеха на този вид? Как е станало възможно разпространението му по толкова отдалечени и различаващи се в екологично отношение хабитати? Как сме станали причина за потъването в забвение на останалите човешки видове? Защо дори силните, адаптирани към студения климат неандерталци не са устояли на яростната ни атака? Дискусиите продължават да се вихрят. Най-вероятният отговор се крие именно онова, което прави самият дебат възможен: Homo sapiens завладява света най-вече благодарение на своя уникален език.
ПЪРВОТО НА ПОЗНАНИЕТО
В предишната глава видяхме, че макар преди 150 000 години Homo sapiens вече да е населил Източна Африка, той започва да прониква в други части на планетата и се превръща във фактор за изчезването на останалите човешки видове само преди около 70 000 години. Въпреки че този древен човек е изглеждал точно като нас и мозъкът му е бил с обема на нашия, той не се отличавал с особени предимства пред другите човешки видове, не е изработвал сложни сечива и не имал значими постижения.
Всъщност в първия известен ни сблъсък между Homo sapiens и неандерталците последните побеждават. Около преди 100 000 години групи от представители на вида Homo sapiens се придвижват към Северен Левант — територия, заета от неандерталци, но не успяват да се заселят там. Причината може да са били негостоприемните местни обитатели, суровият климат или непознатите паразити. Тя ще остане неизвестна, но факт е, че Homo sapiens в крайна сметка напуска региона и оставя неандерталците да господстват над Средния изток.
Отсъствието на каквито и да било постижения карат учените да предполагат, че мозъкът на тогавашния Homo sapiens е бил различен от нашия. Представителите на този вид изглеждали като нас, но когнитивните им способности — учене, памет, комуникация — били много по-ограничени. Не е възможно те да научат английски език, да повярват в християнската догматика или да схванат теорията на еволюцията. И обратно, за нас е непосилна задача да научим неговия език или да разберем техния начин на мислене.
Но преди около 70 000 години Homo sapiens започва да прави специални неща. По това време групи от представители на вида напускат Африка за втори път. Този път те прогонват неандерталците и другите човешки видове не само от Средния изток, но и ги заличават от лицето на земята. В рамките на забележително кратък период те достигат Европа и Източна Азия. Преди 45 000 години по някакъв начин успяват да прекосят морето и пристигат в Австралия — континент, на който до този момент не е стъпвал човешки крак. В периода отпреди 70 000 години до преди 30 000 години са изобретени лодката, кандилото, лъкът и стрелата, иглите (особено важни за изработване на топли дрехи). Първите неща, които с основание могат да бъдат наречени предмети на изкуството и украшения, са от този период, както и първите безспорни свидетелства за наличието на религиозни култове, търговия и социална стратификация.
Повечето изследователи вярват, че тези безпрецедентни постижения са резултат от революция в когнитивните способности на Homo sapiens . Според тях групата, която става причина за изчезването на неандерталците, е населила Австралия и е изработила фигурата на човека лъв, открита в пещерата Щадел, притежава нашата интелигентност, креативност и чувствителност. Ако можехме да се срещнем с майсторите от тази пещера, щяхме да сме в състояние да научим езика им, а те нашия. Щяхме да можем да им обясним всичко, което знаем — от приключенията на Алиса в Страната на чудесата до парадоксите на квантовата физика, — а те щяха да съумеят да ни обяснят светогледа си.
Читать дальше