Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Теорията за клюкарстването може да звучи като шега, но е подкрепена от много изследвания. Дори днес огромната част от човешката комуникация — независимо дали става дума за електронни писма, за телефонни разговори или за статии във вестниците — е клюка. Тази дейност ни се удава толкова естествено, че изглежда като че ли нашия език се е развил именно с тази цел. Мислите ли, че професорите по история си говорят за причините за Втората световна война по време на обяд или пък че ядрените физици прекарват кафе паузите на конференциите, бъбрейки си за кварки? Да, понякога. Но по-често те си шушукат за колежката, която е хванала съпруга си в изневяра, или за скандала между ръководителя на катедрата и декана, или за мълвата, че друг колега си е купил лексус с парите, отпуснати за научен проект. Клюките обикновено са насочени към лошите постъпки на другите. Клюкарите са истинската четвърта власт, журналистите, които информират общността и така я предпазват от измамници и използвачи.

Вероятно и двете теории, за които стана дума, са валидни. Но действително уникалната черта на езика ни не е способността му да предава информация за хората и лъвовете, а за неща, които изобщо не съществуват. Доколкото ни е известно, единствено Homo sapiens може да говори за цели класове от обекти, които никога никой не е виждал, докосвал или помирисвал.

Легендите, митовете, боговете и религиите се появяват за първи път с когнитивната революция. Много животни и човешки видове и преди нея са можели да кажат „Внимание! Лъв!“, но благодарение на революцията Homo sapiens придобива способността да казва: „Лъвът е духът закрилник на нашето племе.“ Способността да се говори за фикционални обекти е най-неповторимата особеност на езика на Homo sapiens .

Относително лесно е да се съгласим, че само Homo sapiens може да говори за неща, които не съществуват, и да повярва в поне половин дузина невъзможни неща още преди закуска. Никога няма да успеете да убедите маймуна да ви даде своя банан сега, обещавайки безбройни купчини банани след смъртта й в маймунския рай. Но защо това е от такова значение? В крайна сметка, фикциите могат да бъдат опасно подвеждащи или пък разсейващи. Онези, които ходят в гората, за да търсят феи и еднорози, изглежда че биха имали по-малък шанс за оцеляване в сравнение с другите, които търсят просто гъби и дивеч. И ако прекарвате часове, молейки се на несъществуващи духове закрилници, не губите ли ценно време, което е по-ефективно да се вложи в търсене на храна, битки и сексуални контакти?

Фикциите обаче ни позволяват не само да си представяме неща, но и да правим това колективно. Ние можем да съчиняваме общи митове като библейската история за сътворението, митовете за Времето на сънищата на аборигените в Австралия и националистическите митове на модерните държави. Тези митове дават на Homo sapiens безпрецедентното умение за сътрудничество между голям брой индивиди. Мравките и пчелите също могат да работят заедно, но правят това по един твърде ригиден начин и само с близки роднини. Вълците и шимпанзетата си сътрудничат много по-гъвкаво в сравнение с мравките, но правят това с ограничен брой добре познати индивиди. Това е причината Homo sapiens да управлява света, мравките да се задоволяват с нашите остатъци, а шимпанзетата да стоят затворени в зоологически градини и изследователски лаборатории.

ЛЕГЕНДАТА ЗА „ПЕЖО"

Нашите братовчеди шимпанзетата обикновено живеят на малки групи от няколко десетки индивиди. Те формират близки приятелства, ловуват заедно и се борят рамо до рамо срещу бабуините, гепардите и шимпанзетата, с които враждуват. Социалната им структура е йерархична. Доминиращият представител на групата, който почти винаги е мъжки, се нарича „алфа-мъжкар“.

Останалите мъжки и женски демонстрират своята готовност за подчинение, като му се покланят, издавайки гърлени звуци — в това те приличат на поданици, кланящи се пред своя крал. Алфа-мъжкарят се стреми да поддържа социален баланс в групата. Ако започне вътрешен конфликт, той се намесва, за да предотврати насилието. Без иначе да проявява подобно великодушие, той запазва за себе си особено желаните храни и не позволява на мъжките, които са по-ниско в йерархията, да се съвкупляват с женските.

Когато двама мъжки се борят за първенство, те обикновено формират големи подгрупи от поддръжници — както от мъжки, така и от женски пол. Връзките в рамките на тези коалиции се крепят на всекидневни интимни връзки — прегръщане, докосване, целуване, пощене и размяна на услуги. Точно както политиците по време на предизборна кампания обикалят, ръкуват се с хората и целуват бебета, така и съперниците за алфа-позицията в една общност от шимпанзета отделят много време за прегръдки, потупване по гърба и целувки за малките. Победата в съревнованието обикновено не се дължи на физическа сила, а на умението за изграждане и ръководене на многобройна и стабилна коалиция. Коалициите имат важна роля не само по време на открити битки за водачество, но и при почти всички всекидневни дейности. Членовете им прекарват много време заедно, споделят храна и си помагат взаимно в случай на нужда.