Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част I - Сервилия)

Затова когато Цезар мина да я навести, Юлия се държеше, все едно Брут е годеникът на мечтите й.

— Пораснала си — отбеляза той.

— Само пет години ми остават — отвърна му тържествено Юлия.

— Това ли е всичко?

— Да — въздъхна Юлия, — това е всичко.

Той я прегърна и я целуна. Нямаше как да знае, че дъщеря му е точно от онези момичета, които искат съпругът им да прилича на баща им: да бъде зрял мъж, известен, хубав и да ръководи събитията.

— Нещо ново? — попита Цезар.

— Брут идва.

Той се засмя.

— Това не е новина, Юлия!

— Може би този път е — отговори тя многозначително, след което му разправи всичко, което бе научила за разговора в дома на Метел Сципион.

— Какъв нахалник е този Катон! — възкликна Цезар. — Да иска пари, и то много, от едно двайсетгодишно момче!

— Парите са си останали на мястото заради майка му.

— Ти не харесваш много Сервилия, нали?

— И аз се чувствам като Брут, татко, тя ме ужасява.

— И защо по-точно?

Юлия не можа да му обясни.

— Просто някакво усещане. Колкото пъти я видя, все се сещам за някоя зла черна змия.

— А ти някога виждала ли си зла черна змия?

— Не, но съм виждал на картинки. Напомня ми и на Медуза. — Юлия затвори очи и опря чело в рамото му. — А ти харесваш ли я, татко?

На това Цезар можеше да отговори, без да си криви душата:

— Не.

— Ето виждаш ли!

— Права си — съгласи се той.

Естествено, когато Цезар преразказа цялата случка няколко минути по-късно, Аврелия беше смаяна.

— Не е ли приятно да знаеш, че дори общата им омраза към теб не е могла да ограничи амбициите на Катул или Вация? — Аврелия дори си позволи да се усмихне.

— Катон е прав, ако и двамата се явят на изборите, ще разделят гласовете. А ако не друго, то поне знам, че ще манипулират жребия. На изборите няма да гласува триба Фабия!

— Но техните триби ще гласуват.

— Това няма да е пречка, ако и двамата участват в изборите. Някои от техните естествени поддръжници може би ще се вслушат в моите аргументи и в крайна сметка ще подкрепят мен, като откажат да гласуват за тях.

— Това е мъдро!

— Печеленето на избори — разсъждаваше на глас Цезар — не става само с подкупи. Но никой от тези глупаци, решени да ме преследват, не го разбира. Подкупът не е инструмент, който аз бих използвал, дори да имах желанието или парите да го сторя. Ако аз съм кандидат при едни или други избори, ще се намерят поне петдесет хрътки — сенатори, които ще обикалят и душат наоколо. Няма да остане неразследван и един-единствен глас. Но подкупът далеч не е единственото средство.

— Жалко, че въпросните седемнайсет триби ще се изтеглят в последния момент — рече Аврелия. — Ако жребият се проведе няколко дни по-рано, ти би могъл да извикаш избиратели от провинцията. Името Юлий Цезар значи много повече на село, отколкото имената Лутаций Катул или Сервилий Вация.

— И все пак, майко, нищо не може да се направи по въпроса. Със сигурност в избора ще гласува поне една градска триба — Луций Декумий ще е от огромна полза там. Крас също ще мобилизира своята триба, ако се падне да гласува, същото ще стори и Помпей. А моето влияние не се ограничава само в рамките на триба Фабия.

Настъпи кратко мълчание. Цезар беше обзет от мрачни мисли. Дори да искаше да каже нещо, Аврелия се стърпя. Изражението му подсказваше, че синът й води спор със самия себе си, навярно се чудеше дали да подхване друга, по-деликатна тема. Ако Аврелия си мълчеше, имаше по-голям шанс той сам да се разприказва. А каква по-деликатна тема от парите? Затова тя просто изчака.

— Крас дойде да ме види тази сутрин — най-после изрече Цезар.

Аврелия нищо не отговори.

— Кредиторите ми започват да се притесняват.

Мълчание.

— Още получавам неплатени сметки от времето, когато бях едил. Това означава, че не съм изплатил и една сестерция от заемите.

Аврелия сведе очи към масата.

— Това включва и лихвата върху лихвата. Вече се говорело да ме наклеветят пред цензорите. Това, че единият цензор ми е вуйчо, няма да ми помогне. Цензорите са длъжни да спазват закона. Ще изгубя мястото си в сената, всичко, което притежавам, ще бъде разпродадено. Включително и земите ми.

— Крас има ли някакво предложение? — осмели се да попита Аврелия.

— Да бъда избран за върховен понтифекс.

— Той самият няма ли да ти заеме пари?

— Това е последната сламка, поне що се отнася до мен. Крас е голям приятел, но неслучайно го сравняват с бик със слама около рогата. Вярно е, че не чака лихва, затова пък е свикнал, когато си поиска обратно парите, да ги получава веднага. Помпей ще се прибере, преди да стана консул, затова трябва да го имам на своя страна. Крас обаче ненавижда Помпей, не може да го понася още от времето на съвместното им управление. Трябва да лавирам между двамата. Което означава, че не бива да дължа пари на никого от тях.