Ивайло Петров - Хайка за вълци

— Бе, отче, сватбата те чака, а ти още лежиш!

— Лежа, айол, лежа и не мога да мръдна. Хвана ме кръстът и сякаш на две ме разсече.

— Ама хич ли не можеш да станеш?

— Хич! Само очите и ръцете си мога да мърдам. И по нужда, прости ме, не мога да отида, та попадията ме чишка като дете.

Мала̀к с мала̀к (нашенци и свещеника не бяха оставили без прякор), кой знае какво го е прихванало, та сега ме играе, помисли Жендо и отново кипна:

— Умрял да си, пак трябва да дойдеш в черквата. Инак сватбата ми се разваля, кой ще ми плати масрафа. Щом не можеш да мърдаш, ще те пренесем дотам. Ще изпееш две думи, и толкоз.

— Господ гледа отгоре, чедо! Дъх като си поема, пак ме боли. За ставане, не мога да ставам, ама ти иди във Владимирово и повикай поп Танаса да отслужи венчавката. За днеска се бяхме разбрали да му отида на сбора, а ти му речи, че съм болен, та нека дойде да ме отмени.

Жендо се метна на каруцата, която бе приготвена за булката, подгони конете за Владимирово и само след четвърт час бе вече там. В селото имаше сбор, докато намери къщата на попа, мина още четвърт час, а като я намери, казаха му, че попът заминал за съседното село да извърши погребение и щял да се върне късно следобед. Жендо се видя в чудо. Реши да отиде в това село да вземе попа направо от гробищата, но като си помисли, че на сватбата ще го чакат, без да знаят какво е станало с него, шибна конете по обратния път и се върна. Кръстниците Стоян Кралев и жена му го чакаха пред къщи.

— Кумец, много се забави, какво стана с попа?

— Господ да го убий! — каза Жендо, като скочи от каруцата. — Нощеска кръстът го заболял, та не може да мърда. Ходих до Владимирово да викна поп Танас, отишъл на погребение, да го погребат и него дано! Като не ти трябват, от попове не можеш да се разминеш, а сега една калимавка не можеш да видиш.

Стоян Кралев нетактично се засмя с глас.

— Е, ще направим сватбата по съветски.

— Как по съветски?

— Ами тъй, без поп. В Съветска Русия сключват граждански брак без поп.

— Вие, комунистите, може да се венчавате без поп, ние не можем! — сопна му се Жендо, но се сети, че говори на кръстника си и кисело се усмихна. — Широко ти е около врата, кръстник, и си правиш майтап, а мене яйце ми се пече.

— Щом няма поп, ще отложим сватбата.

— Дума да не става! На пристануша ще я взема, до Нова година няма да чакам, два пъти масраф няма да правя.

Жендо отведе конете под навеса, а Стоян Кралев започна да се разхожда из двора. Той гледаше на венчавката, а и на всички народни обичаи, като на буржоазен предразсъдък и ни най-малко не съчувствуваше на Жендо. Искаше да се откаже и от кумуването, ала не можа да излезе наглава с жена си. Тя вдигна олелия из къщи и заяви, че без него ще кумува, но за смях на селото няма да стане. Открай време семейството им кумуваше на Жендовото, имаха се като роднини и да се отмени това роднинство бе равносилно на кръвна обида. След дълги разправии Стоян Кралев се съгласи да кумува, но при условие че няма да влезе в черквата, за да не прави компромис с идеите си. Щеше да си измисли бъбречна криза и чак вечерта да се мерне „за адет“ на сватбата. Жена му трябваше да покани брат си да го замести в черквата, но да го предупреди за бъбречната криза на мъжа си не смееше и през цялото време стоеше нащрек да не би брат й да отиде на сбора във Владимирово или да се запилее нанякъде. Когато научиха, че няма поп за венчавката, и двамата си отдъхнаха и можеха да си отидат у дома. Тогава Стоян Кралев изведнъж се врътна назад и повика Жендо.

— Кумец, я ела насам! Дойде ми една работа наум.

Жендо остави конете и отиде при него.

— Виждам, кумец, че тази сватба ти е оживяла на сърцето, та си викам дали Иван Шибилев не може да свърши работата вместо попа.

— Кръстник! — каза Жендо с пламнало лице. — Ще извиняваш, ти се гавриш с мене! То бива, бива, ама чак толкоз пък не съм очаквал.

Стоян Кралев свойски сложи ръка на рамото му и пошепна:

— Говоря ти съвсем сериозно, кумец. Не се гневи ами слушай хубаво какво ти казвам. Що му викат Пенкилера на Иван Шибилев? Защото знае много мурафети. На всичко отгоре е псалт, попски човек, знае черковните работи по-добре от попа. Ще надене патрахила му, ще изпее две думи, и толкоз. Ходил си да търсиш поп във Владимирово, не си намерил, след туй си ходил в Могиларово и си намерил тамошния. През три села е, нашенци не са му виждали брадата, нито гласа му са чували. И хора няма днеска в село, всички са на сбора. В черквата я влизат десетина души, я не, па и да влязат повече, все бабишкери.