Ивайло Петров - Хайка за вълци

Солен Калчо преди години бе патентованият пъдар на селските лозя. Носеше бозава войнишка униформа, с фуражка без кокарда, нахлупена до веждите му зиме и лете, носеше и паласки с портупей, бели навои и манлихера на рамо. Униформата вземаше от войниците на пограничната застава, а навоите и козинявите върви бяха домашно производство. Иван Шибилев бе прочел някъде, макар и с голямо закъснение, че военен министър на Русия след революцията бил някой си Троцки, и нарече униформения пъдар Троцки.

Със семейството на Троцки ни свързваше някакво роднинство (баба и жена му бяха дъщери от две сестри) и повечето от полската работа вършехме заедно. Изкопавахме или пожънвахме една тяхна нива, после една наша и тази колективна работа се казваше меджия. Троцки имаше около петдесет декара земя, оставена изцяло на женска ръка, защото изпитваше отвращение към земеделския труд. Жена му и трите му дъщери работеха на нивата и гледаха добитъка, тъй че имотът му едва изхранваше четири гърла. Много рядко, по копан или жетва, Троцки идваше на нивата да демонстрира бързината и умението си да работи. Хората от близките ниви се изправяха на чакъмите и го наблюдаваха, а той с фуражка и куртка, закопчана до най-горното копче, с паласките на кръста и манлихерата на рамо, хващаше чакъм, широк до половината на нивата, и започваше да копае или жъне. Работеше с такава бързина, че десет души не можеха да го настигнат, без да спира нито за минута от сутрин до обед, а следобед захвърляше мотиката или сърпа и се отправяше към лозята.

Там си имаше колиба, покрита с дебел пласт сено, широка и комфортна, с огнище и легло, а пред нея се издигаше чардак на два ката. Лозята ни бяха едно до друго и когато отивахме с дядо за череши или за грозде, винаги изпитвах страхопочитание към пъдаря, кацнал като лешояд на горния кат на чардака, готов да надуе свирката или да викне, щом забележи някой съмнително да се щура из лозята, а самият чардак ми се виждаше висок до небето. Дядо често се отбиваше при него да разменят по някоя приказка и тогава имах щастието да се покача най-напред на долния, а след това на горния кат на чардака, откъдето лозята и съседните две села се виждаха като от птичи полет.

Троцки прекара най-хубавите си години на този чардак. В часовете на пост обхождаше с орлов поглед лозята от край до край, готов като Гюро Михайлов да се принесе в жертва за нашата осветена от конституцията и неприкосновена собственост. На собствеността ни посягаха незаконно само момчетиите, които пасяха добитъка наоколо, и кучетата, тъй че в дългогодишната си практика на страж Троцки не отбеляза ни едно героично дело освен няколко убийства на безстопанствени кучета.

В часове на почивка седеше на долния кат на чардака, ядеше или спеше на тънка прохлада, гологлав и по риза. Само тук, далече от хорските очи, сваляше униформата и амуницията си, но щом лавнеше кучето на човек, за миг я навличаше, макар този човек да бе някоя от дъщерите му. Подобно на рицар без доспехи той, изглежда, загубваше самочувствието си на силна личност и пред никого не се показваше без униформа. Изпод ризата му, разкопчана до пояс и жълто-зелена от пот, се виждаха пилешките му гърди, обезкосмени, бели и кабардясали като тесто, оголените му до над лактите ръце бяха тънки като клечки и той изглеждаше някак жълт като костенурка без черупка или като таралеж без бодли.

Троцки не си ходеше в къщи да яде, а жена му всеки ден му носеше храна за обяд и вечеря на колибата. Когато дъщерите му поотраснаха, най-голямата отмени майка си, а когато тя се омъжи, нея пък отмени по-малката, Радка. По това време нашенци започнаха да правят шосе от съседното село до нашето. Четири години вадиха камъни от кариерата, пренасяха ги, трошиха ги на чакъл и през тези години Радка всеки ден прекосяваше двата шанеца на едно и също място. До завършването на шосето тя порасна, подмоми се и ето че един ден Жендо Иванов Хайдутина прати сватовници при баща й на колибата. Троцки слезе на земята и там прие гостите си. Изслуша ги, изкара една дълга серия тютюнджийска кашлица и ги отпрати:

— Нямам дъщеря за женене!

Имотът му открай време бе в окаяно състояние и сега му се струваше, че ако омъжи и Радка, неминуемо ще го постигне пълна стопанска разруха.

Жендо не само че не се оскърби от категоричния отказ на Троцки, но заяви, че сам ще отиде да се сватосва с него. Всички бяха изненадани от желанието му да вземе на всяка цена Радка за снаха, още повече че баща й се ползуваше със славата на най-голям мързеливец в селото, а и самата тя не блестеше с особени достойнства. След няколко дни той посети Троцки в сламената му резиденция по тъмно, когато бе запалил огнището и се готвеше за вечеря.